„Бедняците хвалят своите богати предци, богатите – бедните.”
„Много писатели вземат ясни, точни знаци, истории, които понякога са посредствени и ги поставят във важен исторически контекст, който остава вторичен въпреки всичко.”
„Всички белетристични творби са потомци на „Илиада” или „Одисея”.”
„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”
„Илиада” в личния живот на хората е захвърлена в хаоса на историята.”
„Има толкова малко истории, в които събитията се случват без войни или революции.”
„Всекидневното занятие на човека е да работи и мечтае.”
"Анотация
Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години - мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го блъскал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.
Два часа по-късно го срещам отново - на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: "Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си." Обяснява му къде (при яката) и защо.
Тарикатско
Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим кво? - един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли вика му да си отваряш зъркелите? Нарочно - циври му - ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? - бъзна го онзи. Барни тва копче и ще си тупалка!"
По италиански
Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино."
Из "Упражнения по стил"
РЕЙМОН КЬОНО - френски поет, писател и редактор, роден на 21 февруари 1903 г. Световноизвестен е с експерименталните си творби, близък до сюрреализма. Създател е на „Улипо” – цех за потенциална литература, заедно с математика Франсоа льо Лионе. В групата са членували Жорж Перек, Итало Калвино, Марсел Дюшан и др.
Умира на 25 октомври 1976 г.
На български са преведени книгите му „Упражнения по стил” и „Зази в метрото”.
