„Времето не състарява, просто налага свои правила.”

„Удивителното е, че миролюбивите жени за разлика от темпераментните, не могат да скрият вълненията си.”

„Всяко престъпление в началото изглежда неразрешимо.”

„Разбирай хората, не ги съди. В живота няма престъпници, има само жертви”.

"Един от проблемите, който вероятно ще ме преследва по-дълго от всеки друг, е този с комуникацията”.

 „Обожавам живота, но не се страхувам от смъртта. Просто предпочитам да умра колкото се може по-късно”.

„Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие”.

„Фактът, че сме не знам колко милиона хора, а комуникацията, завършената комуникация, е невъзможна дори между само двама човека, за мен е една от трагедиите на света”.

„Винаги съм се опитвал да пиша простичко, с лесни за разбиране, а не абстрактни думи”.

„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите”.

„Времето не състарява, просто налага свои правила.”

„Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за други”.

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят животите си в пълна степен”.

„Започваш да пушиш, за да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж”.

„Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен”.

„Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и недостатъците на възрастните, така че човек се учи да познава хората, като наблюдава как живеят децата”.

„Съществува само един морал – този, с помощта на който силните поробват слабите”.

„Чета и наказателния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана някога”.

„Просто се случи. Сякаш моментът дойде, когато е необходимо и естествено да се вземе решението, което е взето отдавна”.

ЖОРЖ СИМЕНОН – белгийски писател, роден на 13 февруари 1903 г. Той един от плодовитите автори на криминални романи. Писал е на френски. Пробива след като се вслушва в съвета на една от редакторките си – „Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне”. Творчеството му е събрано в 80 тома. За най-популярния си персонаж – инспектор Мегре, е написал 75 романа и 28 разказа. Създадени са и много филми за него. През 1966 г. в холандския град Делфзейл е поставена статуя на героя с надпис: „Жул Мегре е роден в Делфзейл на 20 февруари 1929 година… на 44 години… Баща Жорж Сименон, майка неизвестна…”

Първият му роман излиза през 1931 г., а последният – 1979 г. Умира на 4 септември 1989 г. от тумор на мозъка в Лозана, където живее от 1957 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 160 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).