„Времето не състарява, просто налага свои правила.”

„Удивителното е, че миролюбивите жени за разлика от темпераментните, не могат да скрият вълненията си.”

„Всяко престъпление в началото изглежда неразрешимо.”

„Разбирай хората, не ги съди. В живота няма престъпници, има само жертви.”

"Един от проблемите, който вероятно ще ме преследва по-дълго от всеки друг, е този с комуникацията.”

 „Обожавам живота, но не се страхувам от смъртта. Просто предпочитам да умра колкото се може по-късно.”

„Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие.”

„Фактът, че сме не знам колко милиона хора, а комуникацията, завършената комуникация, е невъзможна дори между само двама души, за мен е една от трагедиите на света.”

„Винаги съм се опитвал да пиша простичко, с лесни за разбиране, а не абстрактни думи.”

„Давайки домашни упражнения, учителите се целят в учениците, но улучват родителите.”

„Времето не състарява, просто налага свои правила.”

„Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за друг.”

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят в пълна степен”.

„Започваш да пушиш, за да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж.”

„Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен.”

„Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и недостатъците на възрастните, така че човек се учи да познава хората, като наблюдава как живеят децата.”

„Съществува само един морал – този, с помощта на който силните поробват слабите.”

„Чета и наказателния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана някога.”

„Просто се случи. Сякаш моментът дойде, когато е необходимо и естествено да се вземе решението, което е взето отдавна.”

ЖОРЖ СИМЕНОН – белгийски писател, роден на 13 февруари 1903 г. Той един от плодовитите автори на криминални романи. Писал е на френски. Пробива, след като се вслушва в съвета на една от редакторките си – „Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне”. Творчеството му е събрано в 80 тома. За най-популярния си персонаж – инспектор Мегре, е написал 75 романа и 28 разказа. Създадени са и много филми за него. През 1966 г. в холандския град Делфзейл е поставена статуя на героя с надпис: „Жул Мегре е роден в Делфзейл на 20 февруари 1929 година… на 44 години… Баща Жорж Сименон, майка неизвестна…”

Първият му роман излиза през 1931 г., а последният – 1979 г. Умира на 4 септември 1989 г. от тумор на мозъка в Лозана, където живее от 1957 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.