„Творецът е човек на крайностите.”

„Това, че съм израсла сред книги и съм се влияла повече от книги, отколкото от житейски факти, е и добре, защото така оставаш по-нравствен, но е и зле, тъй като по-тежко се изживява сблъсъкът с грубата житейска проза.

„След избухването на демокрацията се наложи по-сериозно да подходя към въпроса за хляба насъщен. А най-личната ми биография, тая, за която на всяка цена бих премълчала, е в стиховете.”

„Приятелството надживява влюбванията.” 

„Странно е, но от форумна обида от страна на човек, когото не си виждал в живота си и даже не знаеш със сигурност мъж ли е, жена ли е, звяр или хермафродит, много силно боли! Не мога да си обясня това явление. Има много злоба по форумите и чатовете, чувствителният човек, който търси там общуване, трябва да е готов за това.”

„Аз съм човек, който лесно прощава... Но не прощавам жестокостта.”

„Аз знам, че съм пишман журналист и недовършил поет.”

„Ние сме един безкрайно изморен народ. И все от чакане на ползи и възнаграждения за страха.”

„Аз като работеща жена, уоркинг гърл, дето се казва, женствеността у жената ми се струва, че е добре да поддържа. И съответно у мъжа – мъжествеността, защото много се омешаха половете, въпреки че аз имам едно чувство на умиление и към хората с двойна ориентация.”

„На Вазов завиждам, защото е народен поет.” 

  ---

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

 Не съм се изгубил безследно,

 щом той ме повтаря, нали?от текста на песента към филма „Войната на таралежите“ - „Къде остана детството?“

--------------

Изявление за печата

Е-е-е! Много ме обвиняват

в песимистичен провал.

В такава и онакава,

в неоправдана печал.

 

Какво да се прави, братя?

Какво да кажа, сестри?

Такъв ми е занаятът.

Не съм Мария Кюри,

не мога вдън епруветки

да свеждам ясни очи...

В мен всяка вена и клетка

са рентгенови лъчи!

 

Какво, ако ми е тъжно?

При вас все ли е добре?

Добре ли е, ако лъжа -

в петит или нонпарей -

че няма никакви драми

и просто липсва тъга?

Но Истината е дама

и ще ми сложи рога!

Ще кресне: "Какво се радваш?

Виж, аз съм вече при друг!

Стисни поетична брадва

в оптимистичен юмрук,

изколвай всяка тревога,

съмненията - на смърт!

А двата ти пресни рога

да крепнат и да цъфтят..."

 

Поставям вам за задача

да разрешите на мен

горчиво и зло да плача

над всеки безсмислен ден,

да късам сърце и нерви

от ярост пред всеки враг,

да казвам на червея - червей,

и на глупака - глупак!

 

Такъв ми е занаятът.

И жанрът ми е такъв.

Това е, сестри и братя...

Кой хвърли камък пръв?

---

Майстора и Маргарита

Развяла риза на усмирител,

съдбата бодро размахва бича.

Няма го Майстора, Маргарита.

Няма да има притча.

 

Ще има най-нормална халтура.

Това е факт и не е секретен.

Факт: дяволът е морален урод,

а ти си просто Гретхен.

 

Висока лудост не съществува.

(Имало, казват - луди зодии...)

А любовта е бездарен увод

в шедьовъра за развода.

 

Заела пост и поза на ритор,

прозата се преправя на притча.

Няма го Майстора!

Маргарита,

още ли го обичаш?

МИРЯНА БАШЕВА – българска поетеса, родена на 11 февруари 1947 г. Прописва в началото на 70-години. Заради оригиналната мисъл и мелодичността стиховете си става търсен автор на текстове на популярни песни. Писала текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Снимка: fakel.bg

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 160 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).