„Творецът е човек на крайностите.”

„Това, че съм израсла сред книги и съм се влияла повече от книги, отколкото от житейски факти, е и добре, защото така оставаш по-нравствен, но е и зле, тъй като по-тежко се изживява сблъсъкът с грубата житейска проза.

„След избухването на демокрацията се наложи по-сериозно да подходя към въпроса за хляба насъщен. А най-личната ми биография, тая, за която на всяка цена бих премълчала, е в стиховете.”

„Приятелството надживява влюбванията.” 

„Странно е, но от форумна обида от страна на човек, когото не си виждал в живота си и даже не знаеш със сигурност мъж ли е, жена ли е, звяр или хермафродит, много силно боли! Не мога да си обясня това явление. Има много злоба по форумите и чатовете, чувствителният човек, който търси там общуване, трябва да е готов за това.”

„Аз съм човек, който лесно прощава... Но не прощавам жестокостта.”

„Аз знам, че съм пишман журналист и недовършил поет.”

„Ние сме един безкрайно изморен народ. И все от чакане на ползи и възнаграждения за страха.”

„Аз като работеща жена, уоркинг гърл, дето се казва, женствеността у жената ми се струва, че е добре да поддържа. И съответно у мъжа – мъжествеността, защото много се омешаха половете, въпреки че аз имам едно чувство на умиление и към хората с двойна ориентация.”

„На Вазов завиждам, защото е народен поет.” 

  ---

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

 Не съм се изгубил безследно,

 щом той ме повтаря, нали?от текста на песента към филма „Войната на таралежите“ - „Къде остана детството?“

--------------

Изявление за печата

Е-е-е! Много ме обвиняват

в песимистичен провал.

В такава и онакава,

в неоправдана печал.

 

Какво да се прави, братя?

Какво да кажа, сестри?

Такъв ми е занаятът.

Не съм Мария Кюри,

не мога вдън епруветки

да свеждам ясни очи...

В мен всяка вена и клетка

са рентгенови лъчи!

 

Какво, ако ми е тъжно?

При вас все ли е добре?

Добре ли е, ако лъжа -

в петит или нонпарей -

че няма никакви драми

и просто липсва тъга?

Но Истината е дама

и ще ми сложи рога!

Ще кресне: "Какво се радваш?

Виж, аз съм вече при друг!

Стисни поетична брадва

в оптимистичен юмрук,

изколвай всяка тревога,

съмненията - на смърт!

А двата ти пресни рога

да крепнат и да цъфтят..."

 

Поставям вам за задача

да разрешите на мен

горчиво и зло да плача

над всеки безсмислен ден,

да късам сърце и нерви

от ярост пред всеки враг,

да казвам на червея - червей,

и на глупака - глупак!

 

Такъв ми е занаятът.

И жанрът ми е такъв.

Това е, сестри и братя...

Кой хвърли камък пръв?

---

Майстора и Маргарита

Развяла риза на усмирител,

съдбата бодро размахва бича.

Няма го Майстора, Маргарита.

Няма да има притча.

 

Ще има най-нормална халтура.

Това е факт и не е секретен.

Факт: дяволът е морален урод,

а ти си просто Гретхен.

 

Висока лудост не съществува.

(Имало, казват - луди зодии...)

А любовта е бездарен увод

в шедьовъра за развода.

 

Заела пост и поза на ритор,

прозата се преправя на притча.

Няма го Майстора!

Маргарита,

още ли го обичаш?

МИРЯНА БАШЕВА – българска поетеса, родена на 11 февруари 1947 г. Прописва в началото на 70-години. Заради оригиналната мисъл и мелодичността стиховете си става търсен автор на текстове на популярни песни. Писала текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Снимка: fakel.bg

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.