„Ние" – това е повече, отколкото  „аз” и „ти”.

„Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.”

 „Този, който се смее последен, още не е научил лошите новини.“

„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.

„Какво е ограбването на банка, в сравнение с основаването на банка?”

„Лекомисленият човек, не знаещ истината, се изразява абстрактно, високопарно и неточно.”

„Най-важното е да се научат хората да мислят.”

„Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.”

„Потисниците на различните епохи не се крият под една и съща маска.”

„Често истината ни изглежда вероятна само с помощта на малки лъжи.”

„Гладни човеко, посегни към книгата – тя е оръжие!“

 „Човешката раса има склонност да помни насилието, а не ласките. Какво остава от целувките? Раните, от друга страна, оставят белези.“

„Понякога е по-важно да бъдеш човек, отколкото да имаш добър вкус.“

 „Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“

„Всички преследват щастието, без да знаят, че то им е по петите.“

„Интелигентността не е за да не правим никакви грешки, а за да ги разпознаем и поправим.“

„Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.“

„Лекомисленият човек, незнаещ истината, се изразява абстрактно, високопарно и неточно.“

БЕРТОЛД БРЕХТ - поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството, роден на 10 февруари 1898 г. Учил е медицина и естествени науки, но се посвещава на литературата. През 1922 г. е удостоен с наградата „Хайнрих фон Клайст“, а през 1924 г. отива в Берлин и работи като драматург в „Дойчес театър“.  От 1928 г. развива идеята си за епически театър. След идването на власт на Хитлер е принуден на емигрира в Дания, а творбите му се горят публично. Там създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си „Свендборгски стихотворения“ (1939). През 1941 г. се преселва в САЩ с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. В 1948 г. се завръща в Източна Германия и заедно с жена си Хелене Вайгел създава световноизвестния театър „Берлинер ансамбъл“, където поставя преди всичко свои творби. Освен като великолепен поет и драматург е известен и като майстор на притчовия роман и социалния разказ. Умира на 14 август 1956 г. в Берлин. Погребан е до своя учител по диалектика –Георг  Хегел.

В родния му град Аугсбург е учредена литературна награда на неговото име.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 160 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).