„Чудех се дали след всичко, през което преминах, ще мога да продължа отново”.

„Искам голяма кариера, влиятелен мъж и дълъг живот… Трябва да се мисли мащабно – това е единственият начин , за да го получиш. Аз просто не мога да си позволя да бъда анонимна.” – 1965 г.

„Не обичам да говоря за актьорската игра. Не я анализирам.”

„Обичам „Линд”... Черен шоколад с вкус на снизхождение.”

„Не мисля, че може да си католик без постоянно чувство за вина.”

„Имам най-прекрасните деца. Аз съм много, много благословена.”

 „Има хора, които страдат неописуемо. Те са невинни … Жертви са на греховете на други хора. И макар че е трудно да бъдат видени, важно е да се разбере, че те съществуват.”

„Жените в Африка? Трябва да се направи много за тях. Те не са образовани, не само в Ангола. По време на моето пътуване из Нигерия се убедих, че жените трябва да се учат.”

„Баща ми винаги е казвал, че трябва да стана писателка, и открих, че ми е много приятно да пиша автобиографията си. Писането е интересен процес.”

„Когато се омъжих за Франк Синатра, баща ми тъкмо беше умрял, а Франк тъкмо беше станал на 50 г. Хората казваха: „О, ти си търсиш баща”. Трудно ми е да отрека или потвърдя това. Но искам да кажа, че Франк беше най-страхотният, красив и секси тип. Не мисля, че има много жени на каквато и да е възраст, които биха му устояли. И той изобщо не приличаше на баща ми.”

„Синът ми Ронан (биологичният им син с Уди Алън – бел. ред.) вероятно е син на Франк Синатра, с когото никога не скъсах истински след развода ни през 1968 г.”

„Свят на скъпи ресторанти, хубаво вино, чартърни самолети, достатъчно хайвер дори за най-малкото дете и лимузини, шофирани от шофьор… Положих усилия да приема нещата с перспектива за децата ми.” – след като се запознава с Уди Алън.

„Ти имаш работата си, моята голяма цел в живота е да имам баснословен брой деца.” – към Уди Алън

„Той беше кралят сред нас: този, който знаеше всичко, чиито грижи бяха по-сериозни от тези на останалите, той превъзхождаше другите. Винаги имаше последната дума. Умееше да те отреже по-бързо, отколкото си в състояние да отвориш уста. Възхищавахме му се и се бояхме от него, всеки по свой начин.” – за Уди Алън

МИА ФАРОУ – американска актриса, родена на 9 февруари 1945 г. В киното се появява през 1959 г. с малки роли. Световна слава ѝ носят ролите в „Бебето на Розмари“ (1968), „Тайната церемония“ (1968) и мелодрамата „Джон и Мери“ (1969). През този период тя създава образ на свенливо и крехко създание, борещо се със злото по света, но едновременно с това чувствително, интелигентно и егоистично.Играе ролята на Дейзи Бюканън във филма „Великият Гетсби“ през 1974 г. Поврат в кариерата ѝ като киноактриса е 10-годишната ѝ творческа и лична връзка с Уди Алън. Изгражда поредица от роли на решителна, свободна и независима жена, опора на невротизирания комплексиран герой на Уди Алън. Играта ѝ е перфектно моделирана и подчертано експресивна. Заедно работят по 9 филма. Връзката им прекъсва шумно през 1992 г. Има два брака — с певеца Франк Синатра (1966-1968) и с композитора Андре Превин (1970-1979). От брака си с Превин има 6 деца, 3 от които са осиновени. По време на интимната си връзка с Уди Алън ражда едно дете и осиновява още две деца. Общият брой осиновени деца от актрисата е 13. Световен представител е на УНИЦЕФ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”

Джордж Баланчин, световноизвестен балетмайстор, роден на 22 януари преди 117 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.