„Колкото повече се учиш сега, толкова по-малко ще се мъчиш след това.“

 „Помислете за смисъла, а думите ще дойдат от само себе си.“ 

„Въображението е единственото оръжие във войната срещу реалността.“

„Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?”

„За мен няма достатъчно голяма чаша чай и достатъчно дълга книга.”

„Трябва да си полулуд, за да ме накараш да мечтая.“

„Колко дълго е завинаги? Понякога само една секунда.“

„Ако вярваш на всичко, ще умориш мускулите на вярването в ума си много и ще си толкова слаб, че няма да вярваш и на най-простичките истински неща.“

„Животът? Какво е той, ако не е един сън?“

„Не мога да се върна към вчерашния ден – тогава бях друг човек.”

„Една от тайните на живота е, че това, което наистина си струва да се направи е това, което правим за другите.”

„Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там.”

„От друга страна, ако беше така, можеше да бъде и ако беше – щеше. Но не е така и след като не е, значи няма да бъде. Това е логиката.”

„Кой съм аз? Това е наистина сложен пъзел.”

„Тръгни от началото и продължи, докато стигнеш края. Чак тогава спри.”

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

„О, тази любов, тази любов кара света да се върти.”

„Във всяко нещо има поука, стига да можеш да я намериш.”

„Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.”

„Всичко е смешно, ако можеш да му се смееш.”

„Ако пиеш много от бутилка, на чийто етикет пише „отрова”, ще ти се отрази, рано или късно.”

ЛУИС КАРОЛ – английски писател, математик, философ и фотограф, роден на 27 януари 1832 г. Рожденото му име е Чарлс Латуидж Доджсън. Сменя го, защото е искал да се представя като детски автор, тъй като е бил преподавател по математика в Оксфорд. Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Двете части са написани за истинско момиче, с което Карол се запознава, когато то е на четири години. Момиченцето се казва Алис и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава. Умира от пневмония на 14 януари 1898 г. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В областта на импровизацията музиката принадлежи на циганите. Без тях тя няма силата да съществува.“

Ференц Лист, унгарски пианист и композитор, роден на 22 октомври преди 209 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.