„Аз имам претенции към властите в моята страна, но няма да ги решам с вас.“ - към западни журналисти

„Щастието е пътуване, не непременно от свят  в свят… Това пътуване може да е в душата на друг човек, пътуване в света на един писател или поет… Може би, нещо като пътуване, но заедно с човека, когото обичаш, цениш мнението му.“

„Уважавам всички професии, стига човек да е професионалист в тях.“

"Удивителното е наблизо, ала то е забранено!"

„В този свят аз ценя само верността. Без нея ти си никой и нямаш никого. В живота това е единствената валута, която никога не се обезценява.”

„Имам какво да изпея, за да се представя пред всевишния. Имам и за какво да му се оправдавам.”

„Никога не съди от пръв поглед нито за куче, нито за човек, защото простото дворно куче може да има добра душа, а човекът изглеждащ приятно може да се окаже рядък мръсник.”

„Поетите ходят боси по острието на бръснача и режат до кръв своите боси души.”

„Не знам как е с другите, но аз вярвам в приятелите.”

„При запознанство винаги виждам в човека само хубавото. Докато той не докаже обратното.”

„Аз дишам, значи обичам! Обичам, значи живея!”

„Животът е рана, която се лекува сама. Страданията са ми скъпи, защото от тях се раждат радости.”

„Съгласен съм да бягам в табун, но без седло и юзди.”

„Ето последната ми бележка: Много работих! Моля, не ме будете! Никога. Заспивам завинаги. Хора аз ви обичах! Бъдете снизходителни!”

„Щастието е пътешествие, но не самотно, а с човека, когото обичаш.”

„Ако не си обичал, значи не си живял и не си дишал.”

---

"Аз не обичам"

("Я не люблю", от спектакъла "Свой остров", 1969, превод Румен Леонидов)

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален;

когато пея, а не съм щастлив.

 

Аз хладния цинизъм не обичам

(Не вярвам във възторга въобще!)

през рамото ми някой да наднича,

писмата мои друг да ги чете.

 

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавижда – в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят – мразя аз.

 

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо ди ми стържат по стъкло.

 

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие,

че чест е днес да бъдеш ти сплетник.

 

Аз мразя счупени крила да виждам

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

 

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

 

Аз мразя и манежи, и арени –

там сменят милиони за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ - руски поет, певец, актьор и писател, роден на 25 януари 1938 г. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти в цяла Русия и на много места по света (включително и в България). Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени теми по това време в СССР. Умира на 25 юли 1980 г. Официалната версия е сърдечен удар. Властите обаче не обявяват смъртта му няколко дни.

В интервю за радио „Свободна Европа” известният руски режисьор Юри Любимов споделя:

„И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като  казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти“. Тази картина обиколи света...”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.