„Аз имам претенции към властите в моята страна, но няма да ги решам с вас.“ - към западни журналисти

„Щастието е пътуване, не непременно от свят  в свят… Това пътуване може да е в душата на друг човек, пътуване в света на един писател или поет… Може би, нещо като пътуване, но заедно с човека, когото обичаш, цениш мнението му.“

„Уважавам всички професии, стига човек да е професионалист в тях.“

"Удивителното е наблизо, ала то е забранено!"

„В този свят аз ценя само верността. Без нея ти си никой и нямаш никого. В живота това е единствената валута, която никога не се обезценява.”

„Имам какво да изпея, за да се представя пред всевишния. Имам и за какво да му се оправдавам.”

„Никога не съди от пръв поглед нито за куче, нито за човек, защото простото дворно куче може да има добра душа, а човекът изглеждащ приятно може да се окаже рядък мръсник.”

„Поетите ходят боси по острието на бръснача и режат до кръв своите боси души.”

„Не знам как е с другите, но аз вярвам в приятелите.”

„При запознанство винаги виждам в човека само хубавото. Докато той не докаже обратното.”

„Аз дишам, значи обичам! Обичам, значи живея!”

„Животът е рана, която се лекува сама. Страданията са ми скъпи, защото от тях се раждат радости.”

„Съгласен съм да бягам в табун, но без седло и юзди.”

„Ето последната ми бележка: Много работих! Моля, не ме будете! Никога. Заспивам завинаги. Хора аз ви обичах! Бъдете снизходителни!”

„Щастието е пътешествие, но не самотно, а с човека, когото обичаш.”

„Ако не си обичал, значи не си живял и не си дишал.”

---

"Аз не обичам"

("Я не люблю", от спектакъла "Свой остров", 1969, превод Румен Леонидов)

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален;

когато пея, а не съм щастлив.

 

Аз хладния цинизъм не обичам

(Не вярвам във възторга въобще!)

през рамото ми някой да наднича,

писмата мои друг да ги чете.

 

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавижда – в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят – мразя аз.

 

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо ди ми стържат по стъкло.

 

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие,

че чест е днес да бъдеш ти сплетник.

 

Аз мразя счупени крила да виждам

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

 

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

 

Аз мразя и манежи, и арени –

там сменят милиони за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ - руски поет, певец, актьор и писател, роден на 25 януари 1938 г. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти в цяла Русия и на много места по света (включително и в България). Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени теми по това време в СССР. Умира на 25 юли 1980 г. Официалната версия е сърдечен удар. Властите обаче не обявяват смъртта му няколко дни.

В интервю за радио „Свободна Европа” известният руски режисьор Юри Любимов споделя:

„И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като  казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти“. Тази картина обиколи света...”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 191 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.