„В нашия живот истината винаги побеждава, но животът често не е достатъчен.”

„За да създадеш картина около боен кораб, имаш нужда и от боен кораб.”

„Изкуството е истинското, когато народът говори от името на художника.”

„Кадърът никога няма да бъде писмо, а винаги ще си остане многозначен йероглиф.”

„Хората винаги ще си останат неизчерпаем извор на опит.”

„Не може нищо да създадеш, без да познаваш конкретните чувства и страсти, с които искаш да спекулираш.”

„Аз съм убеден в необходимостта от колективизма в работата.”

 „Сценарият по същество е неоформен материал, а неговото осъществяване е в зависимост от  избраните теми и тяхното оптическо въплъщение.”  

„Темата е способна да вълнува, независимо в какъв вид е представена.”

„По време на турнетата в чужбина авторите на съветските филми през 1920 г. бяха буквално потресени, когато гледаха филмите си на огромните екрани.”

„Ние, руснаците, или си чупим вратовете, или побеждаваме.”

„И природата, и обстановката, и декорите, и самият заснет материал в момента на монтажа често са по-умни от автора и режисьора.”

„Режисьорът е длъжен да избере или театъра, или киното.  Да е ангажиран и с двете е невъзможно, ако иска да създаде нещо добро.”

СЕРГЕЙ АЙЗЕНЩАЙН - съветски кинорежисьор и кинотеоретик, роден на 23 януари 1898 г. Баща му е германски балтиец, а майка му – рускиня. Най-известните негови филми са "Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативния му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове. През 1930 г. „Парамаунт Пикчърс” му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати. Той приема краткосрочен договор за 100 хил. долара и отива в Холивуд веднага. Но споразумението се проваля. Особеният му подход  към киното се оказал несъвместим с комерсиалия начин за правене на филми в американските студия. Заради престоя си в САЩ има проблеми със сталинската цензура. Умира на 11 февруари 1948 г. в Москва.

Фундаменталният му труд „Монтажът” е преведен на български.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 222 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.