„Жената не трябва да бъде виждана, когато яде или пие, освен когато става въпрос за салата от омари и шампанско – единствените женствени храна и напитка.”
„Любовта ще намери път на места, където и вълците се страхуват да ловуват.”
„Тъгата е знание, тези, които го знаят, тъгуват най-дълбоко. Дървото на знанието не е дървото на живота.”
„Не пиша, за да изпразня ума си, аз полудявам.”
„Най-голямата цел на живота е усещането – да чувстваме, че съществуваме, пък макар и в болка.“
„Имам силното желание да вярвам в християнството само заради удоволствието от мисълта, че мога да бъда пратен по дяволите.“
„Препятствието е първият знак, че вървим към истината.“
„Дълбоките рани не зарастват без белег.“
„Подобно на шарката морбили, любовта е най-опасна, когато идва в късен етап от живота.“
„Няма инстинкт като този на сърцето.“
„Глупаците са любимата ми тема, нека сатирата е моята песен.“
„Има нещо езическо в мен, от което не мога да се отърся. Накратко, не отричам нищо, но се съмнявам във всичко.”
„Смъртта е нещо, което кара хората да плачат, но въпреки това, продължават да прекарват една трета от живота си в сън.”
„Знаменитост е този, който е познат на много хора, на които е благодарен, че не познава.”
„Ако винаги мога да чета, никога няма да изпитвам нужда от компания.”
„Приятелството може, и често се превръща в любов, но любовта никога не може да се превърне в приятелство.”
„Това е новата ера на открития за убиване на тела и спасяване на души. Всичко това с най-добри намерения.”
„Въпреки че обичам моята страна, не обичам моите сънародници.”
„Добрите стари времена – всички времена, които са стари, са добри.”
„Какво странно нещо е човекът! А колко по-странна е жената!”
„Тези, които умират за велика кауза, никога не се провалят.”
„Винаги се смей, когато можеш. Евтино лекарство е.”
„Любовницата никога не може да ти бъде приятел. Докато се разбирате, сте любовници, а когато всичко свърши, сте всичко друго, но не и приятели.”
„Приятелството е любов без криле.”
ДЖОРДЖ БАЙРОН (Лорд Байрон) – английски поет, роден на 22 януари 1788 г. Смятан е за най-внушителната фигура на английския романтизъм. Поемите му „Странстванията на Чайлд Харолд” и „Дон Жуан” са със статут на класики. Бил е непоправим бохем, въвличан в безброй скандали. Включва се в подкрепа на гръцкото въстание, организирано от „Филики етерия”. Умира от треска на 19 април 1824 г., докато подготвя нападение срещу османската крепост Лепанто. Национален герой е в Гърция. Творчеството му в България е слабо познато.
