„Средно на всеки три дни съм сам на сцената лице в лице с публиката.”

„Чувствам се като малко момче, на което постоянно му предлагат нови играчки.”

„Моята сила е моят ентусиазъм.”

„Ако парите бяха единствената ми мотивация, щях да се организирам по-различен начин.”

„Гласът събира и предава лошото ти физическо състояние, емоционалните ти страдания и личните ти проблеми.”

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

„Винаги съм разучавал моите партии с оркестър, а не със пиано.”

„Атмосферата на театъра е моят кислород.”

„Пея и това е целият ми живот.”

„Когато бях млад, бях баритон и много далеч от възможностите, които имах след това като тенор.”

„Пеенето е форма на терапия.”

„Ожених се на 16, станах баща на 17 и се разведох на 18.”

„Ще докажа, че ме очаква голяма диригентска кариера.”

„Няма да се откажа да пея опера, докато гласът ми позволява.”

„С нищо не съм заслужил този глас.”

ПЛАСИДО ДОМИНГО - испански оперен певец, роден на 21 януари 1941 г. Той е един от най-добрите тенори в света. Напоследък обаче изпълнява партии на баритон както в младите си години. Записва и издава повече от 100 албума с класическа оперна музика, както и няколко албума с популярни испански любовни песни. Заедно с Хосе Карерас и Лучано Павароти изнасят незабравими концерти, с което популяризират сред широката слушателска аудитория класическото песенно изкуство. Организира и участва в редица големи благотворителни акции, давайки принос в събирането на милиони долари за жертвите на земетресения в Северна Америка, на болестта СПИН и др. Цялостният му артистичен и хуманитарен принос е оценяван многократно – носител е на високи американски, британски, френски и други отличия. Номиниран е от най-авторитетните издания на света за „Крал на операта“ („Нюзуик“), „Ренесансов мъж в музиката“ („Кориере дела сера“), „Най-велик оперен артист на модерните времена“ („Гардиън“).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,