„Авторите, които пишат за секс, трябва да очакват, че бъдещите поколения ще им се смеят. Освен това страхът, че читателите могат да си помислят, че авторът пише от собствен опит, е страхотна пречка.”

„Никога не започвам с героите на историята. Винаги на първо място е моралната идея, а след това започвам да мисля какво се случва и на кого.”

„В процеса на писане нещата се огъват по различен начин.”

„Работата на писателя е като тази на хирурга – с жив организъм.”

 „Книгите казват: Тя направи това, защото… Животът казва: Тя направи това. В книгите нещата ти се обясняват, в живота – не. Не съм изненадан, че някои хора предпочитат книгите. Книгите придават смисъл на живота. Проблемът е, че придават смисъл на живота на други хора, никога на твоя.”

„Най-големият патриотизъм е да кажеш на своята държава, когато тя се държи нечестно, глупаво, порочно.”

„Първата чернова винаги е изпълнена с трудности. Както раждането – много болезнено. Но след това да си играеш с бебето е страхотно удоволствие.”

„Литературата е процес, в който големи, красиви, добре подредени лъжи казват повече истина от цяла поредица факти. Тя също е удоволствие да си играеш с езика. Освен това литературата е особен, интимен начин да комуникираш с хора, които никога няма да срещнеш.”

„Да бъдеш писател някак те свързва с историческите общества. Но тази връзка аз я усещам много слабо, като обикновено човешко същество, живеещо в началото на ХХІ век във Великобритания. Не усещам никаква връзка нито със света на кралица Виктория, нито с принципите на Гражданската война, нито с Войната на розите. Но усещам много силна връзка с различни автори, които са съвременници на тези периоди и събития.”

„Това, от което не можеш да избягаш, са спомените. Беглецът винаги се връща, ментално или физически, ако не и по двата начина.”

„Е, аз няма да казвам на хората защо да ме четат. Тези неща са за политиците.”

„Лесно е да четеш невинно, да вярваш на повествователя и да позволиш да бъдеш носен от вятъра, така да се каже. Мопасан е наричан „естествен разказвач”. С това се има предвид професионален, опитен, далеч неестествен разказвач.”

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

„Колко често разказваме историята на собствения си живот? Колко често я поправяме, правим малки изрезки, промени? И колкото повече животът продължава, толкова по-малко хора ни опонират, казват ни, че нашият живот не е всъщност наш, а е историята, която разказваме за нашия живот. Която разказваме на другите, но главно на себе си.”

ДЖУЛИАН БАРНС - английски писател, роден на 19 януари 1946 г. в Лестър. Смятан е за представител на постмодернизма. Сред най-известните му творби са „Папагалът на Флобер”, „Бодливо свинче”, „Артър и Джордж”, романът, който му донесе „Букър” – „Предчувствие за край”.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 79 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.