„Говоренето не струва нищо, освен ако не е в Конгреса.“

„Не мога да пиша, ако има някой друг в къщата, дори чистачката.“

„Въображението ми функционира много по-добре, когато не се налага да комуникирам с хора.“

„Колко лесно е да излъжеш, когато знаеш, че ще умреш.“

„Честността е най-лошата политика, която мога да си представя.“

„Няма нищо по-глупаво от бъдеще без история.“

„Нито животът, нито природата се интересуват от това дали справедливостта е възтържествувала.“

„Имам телефона на Греъм Грийн, но не мисля да го използвам. Не търся други писатели, защото знам, че всички ние искаме да сме сами.“

 „Страстта на обществото към справедливостта ми се струва скучна и изкуствена.“

„Не искам да познавам филмови режисьори. Не искам да се бъркам в работата им, както не искам и те да се бъркат в моята.“

„Предполагам, че Господ и Дявол танцуват ръка за ръка през цялото време.“

„Бог не ни дава повече, отколкото можем да понесем. Как обаче обработваме случващото се прави ситуацията по-трудна.“

„Ако някой е купил моя книга, знае, че тя не е написана, за да се прави филм от нея.“

„Пиша 4-5 часа на ден, 7 дни в седмицата.“

„Мисля, че Дж. Д. Селинджър е прав да не дава интервюта и да не се появява в публичното пространство.“

ПАТРИША ХАЙСМИТ – американска писателка, родена на 19 януари 1921 г. Авторка е на криминални романи, психологически трилъри и разкази с неочакван край, носителка на най-важните световни награди за детективска литература. Пише и под псевдонима Клеър Морган. Става известна още с първата си книга, „Непознати във влака“ (1950), по която Реймънд Чандлър прави сценарий, а Алфред Хичкок - филм. Поредицата от произведения с един от по-късните ѝ герои, Том Рипли, също става основа за ред екранизации (на режисьорите Вим Вендерс, Антъни Мингела и др.). По романа й „Цената на солта”е сниман успешният филм „Карол” на Тод Хейнс. Умира от рак на 4 февруари 1995 г. в Швейцария.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.