„Говоренето не струва нищо, освен ако не е в Конгреса.“

„Не мога да пиша, ако има някой друг в къщата, дори чистачката.“

„Въображението ми функционира много по-добре, когато не се налага да комуникирам с хора.“

„Колко лесно е да излъжеш, когато знаеш, че ще умреш.“

„Честността е най-лошата политика, която мога да си представя.“

„Няма нищо по-глупаво от бъдеще без история.“

„Нито животът, нито природата се интересуват от това дали справедливостта е възтържествувала.“

„Имам телефона на Греъм Грийн, но не мисля да го използвам. Не търся други писатели, защото знам, че всички ние искаме да сме сами.“

 „Страстта на обществото към справедливостта ми се струва скучна и изкуствена.“

„Не искам да познавам филмови режисьори. Не искам да се бъркам в работата им, както не искам и те да се бъркат в моята.“

„Предполагам, че Господ и Дявол танцуват ръка за ръка през цялото време.“

„Бог не ни дава повече, отколкото можем да понесем. Как обаче обработваме случващото се прави ситуацията по-трудна.“

„Ако някой е купил моя книга, знае, че тя не е написана, за да се прави филм от нея.“

„Пиша 4-5 часа на ден, 7 дни в седмицата.“

„Мисля, че Дж. Д. Селинджър е прав да не дава интервюта и да не се появява в публичното пространство.“

ПАТРИША ХАЙСМИТ – американска писателка, родена на 19 януари 1921 г. Авторка е на криминални романи, психологически трилъри и разкази с неочакван край, носителка на най-важните световни награди за детективска литература. Пише и под псевдонима Клеър Морган. Става известна още с първата си книга, „Непознати във влака“ (1950), по която Реймънд Чандлър прави сценарий, а Алфред Хичкок - филм. Поредицата от произведения с един от по-късните ѝ герои, Том Рипли, също става основа за ред екранизации (на режисьорите Вим Вендерс, Антъни Мингела и др.). По романа й „Цената на солта”е сниман успешният филм „Карол” на Тод Хейнс. Умира от рак на 4 февруари 1995 г. в Швейцария.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Всеки мъж се нуждае от две жени – тиха домакиня и вълнуваща нимфа.”

Айрис Мърдок, ирландска писателка, родена на 15 юли преди 100 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.