„Навремето, когато имах големите успехи в киното, театъра, в халтурата като излезех на улицата народът се струпваше, вървеше подире ми, сега го няма това нещо, сега ме забравиха.”

„Имаше някои от старите артисти от Народния театър умряха на самата сцена, по-щастлив от този момент няма.”

„Хубаво е да умреш на сцената, словото ти да умре там…”

„Малко ганьовци ли има в парламента?”

„Хубави години бяха, мама му стара! Къде са тия години...”

„Когато приемеш една роля, трябва да я заобичаш.”

„Като ги гледам млади актьори, веднага познавам кой ще стане добър.”

„Всички сме сменяеми. Не обичам тези, които се наричат звезди.”

„Нашият смях беше по-друг. Сега маймунджулък има много.”

„Бяха такива години, че каквото поисках, ми се даваше. Щом потрябва нещо по театъра, мен ме пращаха при Тодор Живков да го уредя. Имах му телефона.”

ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ – български актьор, роден на 13 януари 1925 г. Талантът му е забелязан от руския режисьор Борис Бабочкин през 1951 г. Дебютира в киното с филма „Утро над родината”. Има силно присъствие във филмите  „Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), “Привързаният балон” (1969), „Галилео Галилей” (1969), “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990), “Бай Ганьо заминава за Европа” и др. Играл е на сцените на Народния театър „Ив. Вазов” (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г., участвал е и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър. През 2003 г. е публикувана мемоарната му книга „Жив съм, ваш съм!”. Умира на 18 декември 2012 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 98 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация