„Навремето, когато имах големите успехи в киното, театъра, в халтурата като излезех на улицата народът се струпваше, вървеше подире ми, сега го няма това нещо, сега ме забравиха.”

„Имаше някои от старите артисти от Народния театър умряха на самата сцена, по-щастлив от този момент няма.”

„Хубаво е да умреш на сцената, словото ти да умре там…”

„Малко ганьовци ли има в парламента?”

„Хубави години бяха, мама му стара! Къде са тия години...”

„Когато приемеш една роля, трябва да я заобичаш.”

„Като ги гледам млади актьори, веднага познавам кой ще стане добър.”

„Всички сме сменяеми. Не обичам тези, които се наричат звезди.”

„Нашият смях беше по-друг. Сега маймунджулък има много.”

„Бяха такива години, че каквото поисках, ми се даваше. Щом потрябва нещо по театъра, мен ме пращаха при Тодор Живков да го уредя. Имах му телефона.”

ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ – български актьор, роден на 13 януари 1925 г. Талантът му е забелязан от руския режисьор Борис Бабочкин през 1951 г. Дебютира в киното с филма „Утро над родината”. Има силно присъствие във филмите  „Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), “Привързаният балон” (1969), „Галилео Галилей” (1969), “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990), “Бай Ганьо заминава за Европа” и др. Играл е на сцените на Народния театър „Ив. Вазов” (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 г., участвал е и в постановки на Пернишкия работнически театър, Младежкия театър и Военния театър. През 2003 г. е публикувана мемоарната му книга „Жив съм, ваш съм!”. Умира на 18 декември 2012 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек