„Да можеш да забравяш - това е здрав разсъдък. Непрекъснато да си спомняш - това е смахнатост, лудост.

„Не трябва да чакаш вдъхновението. Трябва да го подгониш със стик за голф.“

„Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е само прислужница на любовта.”

„Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество.”

„Животът често не опира до това да имаш добри карти, а да изиграеш лошата ръка добре.“

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.”

„Предпочитам да изпея една дива песен, след което да експлодира сърцето ми, пред това да живея хиляда години, гледайки собствената си деградация в страх да не се намокря.“

„Истинската функция на човек е да живее, а не да съществува. Няма да си губя времето в опит да го увелича. Напротив – ще използвам времето, което ми е отредено!“

„Мъжът рядко оценява достатъчно жените, поне докато не остане без тях.“

„Човекът с тояга е законодател, господар, комуто трябва да се покоряваш, макар и да не е необходимо да търсиш неговата обич.”

„Но пазете се. Тия буржоазни градове ще ви убият. Вземете например това гнездо на търгаши, в което ви срещнах. Те дори не могат да се нарекат гнилоч. В такава атмосфера човек не може да си опази здравето. Тя е атмосфера на низостта и вие не ще намерите между тях ни един човек, който да се издига над тая низост. Те всички, и мъжете, и жените, са само одушевени стомаси, управлявани от семейни апетити…“

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.“

„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.“

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.“

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.“

„Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: „Изяж или ще бъдеш изяден“. Вълчето не можеше да определи закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с основните принципи, върху които почиваше този закон. То дори не мислеше за закона – спазваше го, без изобщо да мисли за него.“

Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си."

ДЖЕК ЛОНДОН – американски писател, роден на 12 януари 1876 г. Автор е на над 50 книги, в които разказва за силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Сред най-известните му романи са “Морският вълк”, “Белия зъб”, “Дивото зове”, “Мартин Идън”, “Лунната долина”, „Белю Пушилката“ и др. Започват да го публикуват в навечерието на ХХ в.  Незабравимият му роман „Мартин Идън”, издаден през 1909 г., е илюстрация на това. Той е първият милионер сред писателите. Голяма част от произведенията му днес се класифицират като фантастика и фентъзи. Животът му е не по-малко вълнуващ от творчеството му. Умира на 22 ноември 1916 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 98 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация