„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”

„Вероятно страдах от дислексия, но ме бяха квалифицирали просто като глупав.”

„Бях мързелив в училище. Истинска издънка. Идиот. Бях асоциален и не се вълнувах от останалите деца. Наистина лош ученик. Нямах никакъв мозък. Не знаех какво правя там. Затова станах актьор.”

 „Актьорството още ми е приятно, но за мен няма повече предизвикателства в него. Не, никакви. Много по-заинтересован съм от рисуването и композирането на музика. Станах такъв, какъвто винаги съм искал да бъда – професионален актьор. Самостоятелен съм, върша си работата. Работя упорито, но не инвестирам в нея живота си. Докато ми плащат навреме и имам добър сценарий с добър режисьор, се забавлявам. Това е всичко."

„Нямам много приятели, само един или двама. Нямам близък приятел, който да е актьор.”

"Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са господ."

"Британският хумор е като еврейския. Обожавам го."

„Лорънс Оливие ми даде страхотен съвет: Помни, че нервите, преди да излезеш на сцената, са твоята суета какво хората ще си помислят за теб. Да вървят по дяволите. Просто скачай в пропастта."

"Правил съм някои добри филми. „Остатъците от деня” беше добър. „Мълчанието на агнетата”. „Никсън” ми беше приятен. Едно от любимите ми неща бе да работя с Роджър Доналдсън в „Най-бързият мотор.”

„Когато ме е страх от нещо, просто го изхвърлям. Глупаво е да живеем в страх.”

„Нямо нищо по-досадно от добродетелността и моралността. Аз самият съм фалшив като всички останали.” 

„Животът е хореография.”

„Харесва ми моята самота. Никога никого не съм допускал близо до себе си. Разбира се, излъчвам топлина и дружелюбност, но вътре в мен винаги е било пусто.”

АНТЪНИ ХОПКИНС – уелски актьор, роден на 31 декември 1937 г. Носител е на „Оскар”, две награди „Еми” и четири БАФТА.През 1961 г. е приет в Кралската академия по романтично изкуство в Лондон и получава стипендия, а през 1965 г. е приет в Националния театър, чийто директор тогава е сър Лорънс Оливие. Дебюта си на Бродуей прави с постановката на Националния театър „Еквус“ от Питър Шафър през 1974 г. Първият му филм е „Лъвът през зимата“ с участието на Катрин Хепбърн. Прави силни роли в „Мълчанието на агнетата”, „Дракула”, „Остатъците от деня”, „Ханибал”, „Амистад” и др.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

"Фанатизмът е експлозивна смес на тесногръдие и енергия."

Херберт фон Караян, австрийски диригент, роден на 5 април преди 112 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.