„Там, където няма форма, няма и идеи."

„Художникът трябва да присъства в своето произведение като Бог във вселената: да бъде вездесъщ и невидим.”

„Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.”

„Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.“

„Сърцето е като стомаха - нуждае се от разнообразна диета.“

„Чети, за да живееш!“

„Човек може да управлява това, което прави, но не и това, което чувства.“

„Да си глупав, егоист и в добро здраве са трите задължителни изисквания, за да бъдеш щастлив. Но ако глупостта липсва, всичко е изгубено.“

„Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.“

„Артисти, които търсят перфекционизъм във всичко, не го постигат в нищо.“

„Нищо не е по-унизително от това да видиш идиоти да успяват в начинания, в които си се провалил.“

„Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.“

 „Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам.“

„Парите са причина за всички злини.“

„Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.“

„Темата не се избира. В това е именно тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писателя.“

„Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мисълта.“

ГЮСТАВ ФЛОБЕР – френски писател, роден на 12 декември 1821 г. Той е един от водещите представители на литературния реализъм във Франция. Остава завинаги в литературната съкровищница с „Мадам Бовари“, „Възпитание на чувствата“, „Саламбо: Пред стените на Картаген“ , с кореспонденцията си и с грижливата си страст към своите стил и естетика. Известният писател на разкази Мопасан е негово протеже. Флобер умира на 8 май 1880 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?