„Това, че животът е неповторим, го прави така сладък.”  

„Да живееш е толкова изумително. Не ти остава време за нищо друго.”

„Майката е тази, към която се обръщаме, когато имаме неприятности.”

„Надеждата е странно изобретение. Тя е патент на сърцето, с нeпрестанно действие, и никога не изчезва.”

„Надеждата е онова нещо с крила, което каца в душата, пее мелодии без думи и никога не спира.”

„Моите приятели са моята крепост.”

 „Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“

„Ако чета книга и ми става толкова студено, че никой огън не може да ме стопли, знам, че чета поезия.“

„Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много.“

 „Истината се среща толкова рядко, че е удоволствие да бъде чута.“

„Най-добрите приятели на душата са книгите.“

„Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях.“

„Не съм живяла, преди да започна да обичам.“

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

„Поведението е това, което човек върши, а не това, което мисли, чувства или вярва.“

„Приятелите са моето наследство.“

„Умът е по-обширен и от небето.“

„Да бъдеш жив е сила.“

„Старостта идва изведнъж, а не постепенно, както си мислим.“

„Успехът е най-сладък за тези, които никога не са успявали.“

ЕМИЛИ ДИКИНСЪН - американска поетеса, родена на 10 декември 1830 г. Автор е на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите й.

Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството й стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката й сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 г. Първото събрание на поезията й е публикувано през 1890 г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Въпреки че публикуваните стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX в. и началото на XX в., в наши дни Емили Дикинсън е считана за представителка на най-великите американски поети.

Умира на 15 май 1886 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обичайте живота и животът ще ви обича. Обичайте хората и те ще ви обичат“

Артур Рубинщайн, полско-американски пианист, роден на 28 януари преди 133 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.