„Като темперамент в младите години приличах много на майка си визуално, а сега приличам на баща си.” 

„Всичко е уникално при мен.”

„Не ме чакайте да вдигам бял байрак!"

"Самотата е като един октопод. Тя те притиска и ти я търсиш като някакъв наркотик. Преборването с това е много сложно. Имам периоди, в които се възкресявам, а в другия момент пуска пипалата и ме затваря тук на това диванче

„Ако бях суетен, щях ли да допусна толкова да напълнея?!”

„В моята професия на артист и педагог е много важен моралът.” 

„Днес актьорът трябва да се бори, за да оцелее.”

„Когато правиш нещо с мизерни средства, не би трябвало да очакваш успех сред зрителите.”

„Искам да ме помнят като актьор, не като политик.”

„Когато видиш, че режисьорът харесва повече друг актьор, а не теб, ти става неособено приятно. И в този случай съм се старал през всичките години студентите да имат горе-долу равностойна изява на сцената. Защото това е тяхно право.”

„Хората ще кажат, времето ще отреди дали съм оставил следи.”

„Не може да научиш някого да обича.”

„На младостта това и е хубаво, че може да се възхищава, без да разбира.”

"Историята се пише от делата ни, а не от субективното признание на един или друг принос към нейните анали."

„Аз съм благословен… Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

„Мъжествеността, както и женствеността, или я има, или я няма.”

СТЕФАН ДАНАИЛОВ – български актьор и преподавател, роден на 9 ноември 1942 г. Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“. Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“. За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г. От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г. Кавалер е на най-голямата награда за принос в българската култура – орден „Стара планина“, а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура – „Паисий Хилендарски“.

Умира на 27 ноември 2019 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.”

Райна Кабаиванска, оперна певица, родена на 15 декември преди 85 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Музиката лекува, но и може и да убива

Повечето български ученици завършват училище без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.