„Аз не съм получил името си заради близостта на събитието с деня на светеца, а съм кръстен на дядо си, който е бил месар и е бил убит от турците. Това е известна история в нашия род, чиито корени идват от Македония.”

„Но аз все пак съм кодиран с оптимизъм, така че никога не съм губил вярата, че ще се случи нещо по-хубаво. Много пъти събитията са ме опровергавали, но и много пъти са го потвърждавали.”

„Дължа благодарност на много хора - на Свобода Бъчварова, на Борислав Шаралиев, на Рангел Вълчанов... И на още мнозина - в управлението на кинематографията или не, но поддържали ония, за които са били убедени, че могат да направят нещо добро. Това ме е окриляло и така съм дочакал възможността за реализация.”

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото. След като по света разберат, че сме в Европа, а не някъде до Брега на слоновата кост, първо от любопитство, а след това и по достойнствата ни ще се убедят, че правим кино, и то в много случаи - дори доста добро кино. Лошото е, че ние и пазар нямаме.”

„Аз не съм киноманиак, който се смята за Фелини, но си мисля, че моите филми, освен другите си качества, имаха едно особено достойнство - установяваха контакт със зрителя. Те бяха гледаеми.”

„С възможно най-добрите актьори на света! Боже господи, с кого да кажа - с Брус Уилис ли, с Джак Никълсън ли, с Ал Пачино ли... Ако има някаква възможност, дори не аз, но някой от българското кино да се добере по някакъв начин до тях и те да играят в наши филми, би било невероятно! Естествено, това са мечти, но предполагам, че и най-смелите мечти понякога се сбъдват.” – В отговор на въпрос с кого би искал да застане на снимачната площадка.

„Аз имам чувството, че понякога човек, прощавайте, но със задника си възприема изкуството.”

„Гениалният Алеко Константинов познава така блестящо българската народопсихология, че неслучайно е написал "Бай Ганьо". Смятам, че у всеки от нас има по една частица от този герой. Той не е само отрицателен. Но Бай Ганьо е роден от предизвикателствата на времето. От конкретни взаимоотношения в обществото.”

НИКОЛА РУДАРОВ - български актьор и режисьор, роден на 6 декември 1927 г. Започва първоначално да учи право, но в трети курс решава да се премести да учи кинематография. Режисира 6 филма, но е актьор в много повече. С актьорските си превъплъщения във филми като „Шведски крале”, „Адио, Рио”, „Сезонът на канарчетата”, „Вчера”, „Лагерът”, „След края на света” се утвърждава сред най-ярките актьори в българското кино. И до днес кинолюбителите помнят неговата фраза от филма „Вчера” - „Ще видите вие кон боб яде ли!”. Умира на 26 март 2010 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.