„Ако човек не вярва в успеха, значи има малък житейски опит.“

„Всички хора са братя и затова знаят твърде много един за друг.“

„Всяка една нация е известна на света преди всичко със своите пороци.“

„Да бъде проклет този, чието сърце не е научено на надежда, когато е бил млад, да обича и да използва своето доверие в живота.“

„Изкуството е дълго, животът е кратък, а успехът е далече.“

„Авторът пише само половината от книгата, другата половина я пише читателят.“

„Да се срещнеш с проблема – това е начинът да го преодолееш.“

„Въпросът не е как да се излекуваш, а как да живееш!“

„Никога не съди друг човек заради собствените си слабости.“

 „Клюките са това, което никой не твърди, че харесва, но всеки им се наслаждава.“

„Може би това е животът… една мечта и един страх.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

„Да си жена е трудно, защото се налага да си имаш работа предимно с мъже.“

„Да изясни пътя пред себе си е целта на всяко човешко същество в нашето мрачно и бурно съществуване.“

„Не обичам да работя – никой не обича – но ми харесва това, което може да се намери в работата – шансът да намеря себе си.“

 „Вярата в свръхестествено зло не е необходима – самите хора са способни на всевъзможни злини.“

 „За човек трябва да се съди както по неговите приятели, така и по неговите врагове.“

„Думите, както знаем, са големите врагове на реалността.“

ДЖОУЗЕФ КОНРАД (Йозеф Теодор Конрад Коженьовски) - британски писател от полски произход, роден на 3 декември 1857 г. Израства в окупираната от Русия Полша. Писал е на английски и е смятан за един от най-големите автори, творили на този език. Английският е трети  за Конрад след родния му полски и френски. Литературното му творчество е мостът между класическата литература на Чарлз Дикенс и Фьодор Достоевски и зараждащия се модернизъм. Любопитно е, че Конрад не харесва нито Достоевски, нито руските писатели, като изключение прави единствено Иван Тургенев. Значими негови творби са „Господарят Джим” „Сърце на мрака”, „Тайфун”, „Ностромо” и др. Умира през 1924 г. Погребан е в Кентърбърийското гробище. На надгробната му плоча името му е изписано с 3 грешки.

 

Коментари  

+1 #1 елена 03-12-2015 19:10
Обичам Конрад заради Копола. Неговият гениален "Апокалипсис сега" има за основа "Сърцето на мрака", по -точно онази част от филма,в която владее полковник Курц,превъплътен от гиганта Брандо.
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 79 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.