"Само когато пея, аз чувствам, че ме обичат."

"Ние, певците, сме главният инструмент на оркестъра."

"По какво се различават добрият и великият учител? Добрият учител развива способностите на ученика до предела му. Великият учител веднага вижда този предел."

"Или се раждаш артист, или не. И оставаш артист даже ако огънят в гласа ти изчезне. Да си артист е завинаги."

"Да служиш на изкуството е тежък труд - и в началото, и в средата, и в края."

"На сцената не пях така добре, както във въображението ми."

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

"Защо трябва да се срамувам, че на концерт получавам повече, отколкото президентът Айзенхауер за цял месец? За бога - нека и той да пее!"

"Нямам съперници. Когато другите певици започнат да пеят и да играят на сцената като мен и да изпълняват целия ми репертоар, тогава ще станат мои съперници."

"Когато остана без врагове, ще разбера, че вече не струвам нищо."

 

МАРИЯ КАЛАС - оперна дива, родена на 2 декември 1923 г. в Ню Йорк. Най-прочутото сопрано учи оперно пеене в Гърция и дебютира в Ла Скала през 1951 г. Репертоарът й включва "бел канто" оперите на Доницети, Белини, Росини, Верди, Пучини и Вагнер. Музикалният й и драматичен талант й спечелва името La Divina. Калас има дългогодишна връзка с милиардера Аристотел Онасис, на когото ражда дете, което умира. Самата тя си отива от рядко заболяване на 16 септември 1977 г., само на 53 години. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена.“

Астрид Линдгрен, шведска писателка, родена на 14 ноември преди 111 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).