„Самотата е това, от което най-много се страхувам в живота. Не искам един ден да остана, без да има за кого да ме е грижа и без никого, когото да го е грижа за мен.”

„Отдавна се отказах от опитите си да бъда перфектна. Това вече не ме интересува. Има много по-важни неща.”

„Сватбите са важни, защото на тях отпразнуваме живота и възможностите.”

„Добротата е важно качество за мен. Също както търпението и чувството за хумор. Без тях никой не е чаровният принц.”

„Да се опитваш да направиш другите хора щастливи е пристрастяващо. Това е нещо хубаво, докато опитите ти не достигнат степен на отчаяние.”

„Все още вярвам, че повечето хора са добри.”

„Обичам модата. Не толкова марките, колкото дизайна. Но осъзнавам, че тя трябва да ми остане само като хоби.”

„Изглеждам най-добре, след като екип от фризьори и гримьори са посветили часове на мен. Кога се чувствам най-добре? Когато не съм се поглеждала в огледалото с дни.”

„Никога не съм искала да бъда филмова звезда, а само да играя добре в хубави филми.”

„Изисква работа, за да поддържаш връзка, но любовта е дарба.”

„Имам голям късмет. Единствените неща, които съм работила, са детегледачка и актриса.”

„Винаги съм вярвала в равенството. Никога никой не ме е спирал да направя нещо само защото съм жена.”

„Аз съм от тези известни личности, които се обличат специално за снимки. В действителност не изглеждам изобщо като образа, който виждате във фотосесиите и на събитията.”

„Опитвам се да страня от светлината на прожекторите, защото когато си актьор, нямаш личен живот, а това влияе върху способността ти да се изгубиш в ролята си.”

„Моето вдъхновение беше Мишел Пфайфър в „Батман” на Тим Бъртън.”

 

АН ХАТАУЕЙ – американска актриса, родена на 12 ноември 1982 г. Започва кариерата си в семейни комедии като „Дневниците на принцесата”. По-късно започва да се появява и в по-сериозни филми. Известни прожекции с нейно участие са „Планината Броубек”, „Дяволът носи Прада”, „Да бъдеш Джейн Остин”, „Рейчъл се омъжва”, „Клетниците”, „Интерстелар” и др. Хатауей е носителка на „Оскар” и номинирана още веднъж. Печелила е и „Златен глобус” и „Сателит”. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.