„Аз съм щастлив малък кучи син.“

„Не обичам училището: там те заставят да се съсредоточиш върху неща, които не искаш да знаеш.“ 

„Опитвам се да подобря положението, свързано със защитата на живота на планетата.“

„За да спрете да се оплаквате от живота, посетете Африка.“

„Винаги се стреми към истината.“

„Аз нямам политически амбиции, плаша се до смърт от тези, които ги имат.“

„Разбирам, че не мога да променя хода на историята. Снимам се във филми – това е всичко. Всички актьори са клоуни, наети да играят за пари. История ние не правим и лично аз си давам сметка затова.“

„Не се опитвам да бъда готин или актуален, а различен. Имам собствена индивидуалност.”

„Да вярваш в любовта, да си готов да се откажеш от всичко за нея, да рискуваш живота си за нея, е най-голямата трагедия.”

„Знам, че в един момент ще спра да получавам предложенията, които получавам сега, затова се наслаждавам на момента.”

„Ако правиш нещо, в което си добър, и си щастлив, си по-напред в живота от повечето хора.”

„Да ви кажа честно, никога не мисля за „Оскар”, когато получавам дадена роля. Искам да работя със способни хора и да имам кариера, за която да си спомням с гордост след време.”

„В училище привличах внимание, като се държах като бавно развиващ се.”

„Майка ми е ходещо чудо.”

„Където и да отида, хората ме зяпат. Не мога да преценя дали е защото ме разпознават, или защото съм странен.”

„Не мога да разбера защо да не мога да имам приятели и от двата пола, без всякакви слухове да се пускат постоянно.”

„Най-доброто в актьорската игра е, че мога да се изгубя в някой персонаж, а и ми плащат за това. Не знам кой съм – постоянно се променям.”

„Никога не съм бил като Ромео, който вижда момиче и се влюбва веднага в него. При мен процесът е много по-бавен.”

„Наркотици? Всеки има право на избор и аз избирам да не взимам наркотици.”

„Ако отида на парти с няколко приятели, които са мъже, това не означава, че съм гей.”

„Вярвам в любовта от пръв поглед, но на мен това още не ми се е случвало.”

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

ЛЕОНАРДО ДИ КАПРИО – американски актьор, роден на 11 ноември 1974 г. Започва кариерата си много млад. Тръгва от телевизията, впоследствие стига до киното. Показва таланта си през първата половина на 90-те в „Защо тъгува Гилбърт Грейп” и „Бърз или мъртъв”. Впоследствие играе и в най-касовия филм в историята - „Титаник”, както и в историческия приключенски филм „Желязната маска”. През новия век променя сладникавия си и сантиментален имидж. Получава признанието на критиците с играта си в „Хвани ме, ако можеш”, „Бандите на Ню Йорк”, „Авиаторът”, „От другата страна”, „Мрежа от лъжи”, „Дж. Едгар”, „Вълкът от Уолстрийт” и др. Ди Каприо е изявен природозащитник. Има множество награди, включително и "Оскар".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 52 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,