„Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството — то не се уповава на разсъдък.”

„Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.” 

„Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.” 

„Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.” 

„Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити. 

„В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.” 

„В продължение на векове смъртното наказание, често придружено от варварски подобрения, се опитва да държи престъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека, не са, както твърди законът, постоянни сили в състояние на равновесие.” 

„Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата."

"Един водач – един народ, означава един господар и милиони роби.” 

„Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.” 

„Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.” 

„Като средство за живот в обществото аз бих предложил големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.”

„Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.”

„Нещо като духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.”

„Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.” 

„Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.”

„Обществото, основано на производство, е производително, но не и творческо.” 

„Почтеността не се нуждае от правила.”

„Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.”

„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.” 

„Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение.”

„Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос.”

АЛБЕР КАМЮ – френски писател и философ, роден на 7 ноември  1913 г. Той е сред най-ярките представители на екзистенциализма. Носител е на Нобелова награда за литература за 1957 г. Остава завинаги в историята с вечни книги като „Чужденецът“ и „Чумата“. Умира през 1960 г. в катастрофа, за която често се спекулира, че е причинена умишлено.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.