"Поканих 8 журналисти, които съм ги канил още при подписването 2012 г. Това са хората, които през годините следяха процеса – 5 години е труд по този Лувър. От първия ден тези хора са работили. Писаха доста материали. Питайте медиите некога молил ли съм ги да напишат това, което аз искам, примерно.

Взимал съм пари за реклама, малък ми е бюджетът за култура. Аз бях в делегацията, министър-председателят Борисов – това е човекът, който ми даде гаранции, аз съм имал все пак неговото рамо. Тази изложба не стана така съвсем от небето. Имах нужда от финансова подкрепа и Влади Горанов и премиерът ме подкрепиха.

Един и същ въпрос ми задават – колко струва изложбата. Четири пъти по-малко от логото на България – онова шареничкото малко нещо. Ето, може човек да смята, аз имах двойка по математика.

Ореваха орталъка четири човека, знаете ги…

Случи се нещо много хубаво, не знам дали друг път ще се случи. Не в някоя дупка – в зала „Ришельо”! Демотивиран съм вече да правя такива жестове. Пет години се работи да излезем от комплексите за малоценност, но като си дойдеш в родината, няколко души сипват една кофа с помия и медиите тиражират… У нас отрицанието е новина, стана начин на живот.

От тази изложба нищо не следва – пак малък бюджет, не знам как ще изплатя на някои театри заплатите, ще ходя да се моля… Е, направих реформата, дайте сега малко пари!

Няма да остане време да кажа нещо за съпътстващите мероприятия, които минаха на много високо ниво. Закарахме в Париж да представят своите книги от Клуба на жените писателки 4 прекрасни писателки – Милена Фучеджиева, Леа Коен, Амелия Личева, Виктория Христова. Хората бяха вдъхновени! В българския културен център академик Светлин Русев откри изложба. Представихме от издателството на Иван Гранитски последната издадена българска книга и за щастие или нещастие това беше на Валерия Велева „Рани от власт” – портрети на личности. Жената се представи, взимаха се автографи, радваха се на всичко това. Ами Кукузелите! Един хорист се разревал! Те не са държавни Кукузелите. Той не е Кукузел, може да пее в хор „Гусла” – негова свещена воля!. Кукузелите ми вдигнаха 1200 души на крака!

Какво лошо се случи, че 20 минути говорим за 4 човека негативни? Сладолед ли са направили, Айфеловата кула ли са построили? Кои са тези хора?

Там беха и Антон Дончев и кинаджиите с един проект за богомилите. Беха лицето на българската нация и култура! Нация и култура! Все достойни талантливи хора! Митовски беше, Любо Нейков – не са ли млади хора? Не можем цялата държава да я закараме! С малкото си пари се опитахме да направим нашествие на българската култура в Париж. Всички са получили колкото министърът е командирован!

Талантът не се дели на младо и старо. Това са големи имена. Милена Фучеджиева – аз наскоро прочетох две нейни книги - ми страхотно момиче. Само защото е младо, да го изкараме посредствено ли? Едно много талантливо същество!

Това не е ли социализъм – на всичко да си против, а ти самият да си никой, на всяка манджа да се месиш, а едно дърво не си посадил! Аз затова не искам да ходя по телевизии. Не искам да съм част от тая говоряща група, едни и същи хора, които обикалят всички телевизии и обслужват определени кръгове!

Открих българското кино този мандат, и това да го чуят. Открих едно прекрасно училище, което може би е единственото в България, което няма азбест. Открих Ларгото. Направих гробище на българските творци, които бяха в тръни, кал и тиня.

Да, влезахме в най-големия световен музей! Ний влезахме в световната история! Ние станахме равни с равните! Ние вече с Москва преговаряме по друг начин! Мароко вече ни иска златните – преговаряме по друг начин. Ние станахме висока летва!"

Министърът на културата Вежди Рашидов за скандалите с делегацията му в Париж, в предаването „На светло” по Нова телевизия, 19 април 2015 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.