„Аз съм използвач на думи, а не поет.“

„Младостта вика на старостта: Какво намери? Старостта отговаря: А ти какво търсеше?“

„Предпочитам враговете пред приятелите. Те са по-добра компания и чувствата им към теб са винаги искрени.“

„Аз съм уелсец, аз съм алкохолик и любител на човешката раса, особено на жените.“

„Когато човек изгаря своите мостове, се получава много хубав пламък.”

„Алкохолик е този, който пие колкото теб, но не го харесваш.”

„В себе си държа един звяр, един ангел и един луд.”

„Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий, вий срещу смъртта на светлината!”

„Добрата поема допринася към реалността. Светът никога вече не е същият, след като му се добави една добра поема.”

„Поезията не е най-важното нещо в живота. Много повече харесвам да си лежа във ваната и да си чета Агата Кристи.”

„Току що изпих 18 поредни уискита. Мисля, че това е рекорд.”

 „Някой ме отегчава. Май съм аз.”

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

„Функцията на просперитета е да се грижи за себе си.”

„Тези поеми с всичките си несъвършенства, съмнения и обърканост са написани от любов към човека и с благословията на Бог. Проклет да съм, ако не е така.”

„Земята на моите бащи. Моите бащи могат да я имат.” (Надпис на надгробния му камък)

„Не бъдете прекалено критични към поемите, поне докато не бъдат написани. Винаги съм смятал, че написаното вдъхва някаква сигурност. Ако не струва, поне има убеденост.”

„Този, който търси почивка, намира скука. Този, който търси работа, намира почивка.”

ДИЛЪН ТОМАС  - уелски поет и драматург, роден на 27 октомври 1914 г. Въпреки че умира на 39 г., той остава в историята като един от най-значимите британски творци. Става популярен с творбите си „Do not go gentle into that good night”, „And death shall have no dominion” и „Under Milk Wood”. Като човек е бил изключително контактен, но и енигматичен. Популярността му остава и след неговата смърт. Известен е с пристрастеността си към алкохола.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.