„Добре е да имаш надежди, а не очаквания.“

 „Съспенсът и обратите са почти невъзможни в наши дни. Хората четат в блогове какъв е краят на филма от местата си в киносалоните.“

„Смяната на жанровете, правенето на различни филми е добра идея. Така човек се връща към уязвимостта, към невинността.“

„Искам хората да си тръгват от киното с чувството, че са прибавили нещо към живота си.“

„Мисля, че съм атеист, макар и доста одухотворен атеист.“

„Приемаме съдбата прекалено пасивно, сякаш става въпрос за подчинение.“

„Не искам хората да гледат филмите ми обективно. Искам нещо да им влиза под кожата, да ги провокира.“

„Обичам филмите за Бонд. Израснах с книгите на Ян Флеминг.“

„Много харесвам блокбъстърите. Просто не съм сигурен, че аз съм човекът, който трябва да ги прави.“

„Ако трябва да те убеждават, за да правиш нещо, по-добре да не го правиш.“

 „Хората намират път отвъд нещастието чрез хумора.“

„Знаете какви са актьорите – замръзнали във времето.“

 

ДАНИ БОЙЛ –английски режисьор, сценарист и продуцент, роден на 20 октомври 1956 г. Носител е на всички най-престижни награди в киното, сред които „Оскар“, „Златен глобус“, „Еми“, 3 пъти „Бафта“ и др. Режисира както комерсиални продукции, така и признати от критиците по-нискобюджетни ленти. Известни негови филми са „Трейнспотинг“, „Плажът“, „Беднякът милионер“, предстоящият да излезе „Стив Джобс“. През 2012 г. му е предложено рицарско звание, което отказва, защото държи да бъде човек от народа, а не благородник. Интересен факт за Бойл е, че той режисира и церемонията по откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).