„Животът е кратък и трябва да се живее.“

„Блясъкът е да бъдеш елегантен и извън светлината на прожекторите.“

„Важно е за младите жени да знаят, че снимките на кориците на списанията са силно обработени. Истинските хора не изглеждат така.“

„Човек се учи от нещата, които е преживял. Затова не определям нищо като грешка и не съжалявам за нищо.“

„Телевизията е много по-трудна от киното.“

„Не чета ревютата на филмите ми и нямам представа какво мислят критиците за тях, което е фантастично!“

„Продължавай напред, позволи си да живееш, прощавай и забравяй!“

„Обичам да играя трудни и многопластови герои, защото всички хора сме като пъзели, които трябва да бъдат подредени.“

„Често се предполага, че ние, британските актьори, четем сонетите на Шекспир всяка вечер преди лягане и сме запознати подробно с цялото му творчество. Това обаче не е така.“

„Това, което е в сърцето ти, има най-голямо значение.“

„Актьорите са благословени да не знаят нищо за политиката във филмовата индустрия.“

„Да криеш страха е едно от най-лошите неща, които можеш да направиш. Страхът винаги личи.“

„Не обичам да играя във филми, в които действието се развива в наши дни, защото принуждават актьорите и актрисите да бъдат прекалено перфектни.“

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

„Искам някой ден да играя мъж.“

КEЙТ УИНСЛЕТ  - британска актриса, родена на 5 октомври 1975 г. През последните 2 десетилетия се доказа като една от най-успешните актриси. Играе както в драми, така и в блокбъстъри. Носителка е на „Оскар“, 3 награди „Златен глобус“, 6 отличия БАФТА. Известни филми с нейно участие са „Разум и чувства“, „Титаник“, „Айрис“, „Блясъкът на чистия ум“, „Четецът“, минисериалът „Милдред Пиърс“ и много други. През 2012 г. тя стана Командор на ордена на Британската империя за цялостен принос. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Защо хората вървят след мнозинството? Защото правото е на негова страна ли? Не, защото е силно!“

Блез Паскал, френски математик и литератор, роден на 19 юни преди 396 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,