"Аз съм католик по религия, класик в литературата и роялист по политически убеждения."

"Най-важното за поетите е да пишат толкова малко, колкото е възможно."

"Начинаещите поети имитират. Можещите поети крадат."

"Това, което наричаме начало, често е краят. А да се приключи нещо - често е начало. Краят е там, където започваме."

„Телевизията е медиум за забавление, който позволява на хората да гледат една и съща шега по едно и също време и въпреки това да останат самотни.”

„Не е мъдро да нарушаваш правилата, преди да си се научил да ги спазваш.”

"Светът няма да свърши с взрив, а със стон."

"Където няма църква, няма и дом."

„Една пиеса трябва да те накара да се замислиш. Ако гледам пиеса и я разбера отведнъж, разбирам, че не е била особено добра.”

„Нобеловата награда е билет за собственото ти погребение. Никой не е направил нищо, след като я е получил.”

„Само този, който рискува да стигне прекалено далече, ще открие границите на своите възможности.“

„Понякога нещата стават възможни, стига да ги искаме достатъчно.“

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

„Ако не си достатъчно силен да наложиш волята си на живота, трябва да се примириш с това, което животът ти предлага.“

„Повечето редактори са нереализирани писатели. Но такива са и повечето писатели.“

„Когато една котка те осинови, нищо не може да се направи, освен да чакаш вятъра да завее в друга посока.“

"Моята поезия има повече допирни точки със съвременниците ми в Америка, отколкото с каквато и да е творба, написана от моето поколение в Англия... Тя не би била това, което е, и ми се струва, че не би била толкова качествена... ако бях роден в Англия и не би била това, което е, ако бях останал в Америка. Всъщност е комбинация от неща. Но по своите източници, по емоционалните си извори идва от Америка."

Т.С. ЕЛИЪТ - англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември 1888 г. Творбите му „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, „Пустата земя“ и „Четири квартета“ се смятат за едни от най-великите постижения на модернизма от XX век. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 година. Смятан е за един от най-великите литературни критици на XX в. Той има значителен принос за литературната критика, като оказва силно влияние на така наречената „Нова критика“. По някакъв начин той сам пренебрегва и свежда до минимум значимостта на работата си – веднъж казва, че критиката му е просто вторичен продукт на неговата лична поетична работа. Умира на 4 януари 1965 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.