„Не искам да имитирам живота във филмите си, а да го представям.“

„Киното запълва празнините в живота ти и те отървава от самотата.“

„Киното се превърна в моя живот. Не просто част от него, а изцяло. Понякога си мисля, че единственият смисъл на преживяното от мен е натрупването на материал за следващия ми филм.“

„Има частица утопия във всяка романтична връзка.“

„Жените са по-силни от нас. Те конфронтират по-директно проблемите и затова са по-интересни. Не знам защо съм по-заинтересован от жените, не ходя на психиатър, който да ми каже, а и не искам и да знам.“

„Роден съм в много лош период за Испания, но пък страхотен за киното.“

„Цветовете са много важни за филмите и аз ги приемам сериозно.“

„Всеки един елемент в моите филми е избран умишлено. Той показва част от историята.“

„Ако правя англоезичен филм, то парите трябва да идват от Европа. Така запазвам независимостта и свободата си. Начинът, по който „Холивуд“ продуцира, не ме устройва.“

„Майка ми беше наистина творчески настроена жена, макар да изживя живота си като домакиня.“

„Смесването на комедия и трагедия е типично за испанската култура.“

„Дори да не бях успял като режисьор, пак щях да разказвам истории. Все щях да намеря медия, през която да ги споделям.“

„Всичко, което не е автобиографично, е плагиатство.“

„Успехът няма вкус или мирис, а когато свикнеш с него, сякаш вече не съществува.“

„Всичките ми филми са политически, дори да нямат политически елементи в тях.“

ПЕДРО АЛМОДОВАР – испански режисьор, роден на 25 септември 1949 г. Той е ключова фигура в испаноговорящото кино. Набира популярност в годините след падането на режима на генерал Франко. Носител е на всички престижни отличия, сред които наградите „Оскар“, „Златен глобус“, „Гоя“ и др. Сред филмите му са „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала“, „Лабиринт на страстите“, „Жени на ръба на нервна криза“, „Всичко за майка ми“, „Кожата, в която живея“ и др. Алмодовар изиграва важна роля за реализирането на кариерите на актьорите Антонио Бандерас и Пенелопе Круз. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.