„Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.”

„Никога не можеш да кажеш с увереност, какво място заемаш в живота на друг.“

„Проблемът е, че когато си трезвен, не ти се иска да те знаят, а когато си пиян – никой не иска да знае за теб.“

„Пиян съм от седмица и си мислех, че ако седна малко в библиотеката, това ще ме отрезви.”

„Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш.”

„Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите.”

„Стигнах до извода, че няма толкова очевидна разлика между хората, що се отнася до раса или интелигентност, каквато има между болния и здравия.”

„Лицата на повечето американки над 30 години са релефни карти на едно кисело и объркано нещастие”.

„Махнете удивителните знаци. Да слагаш удивителни знаци е като да се смееш на собствените си шеги.“

„За инцидент са необходими двама.“

„Аз съм циничен идеалист.“

„Великите книги се пишат сами. Лошите са тези, които трябва да бъдат написвани.“

„Да пораснеш е ужасно трудно. Много по-лесно е да прескачаш от едно детство в друго.“

„Това е красотата на литературата. Да разбереш, че твоите мечти са и чужди мечти, че не си самотен и изолиран, а принадлежиш към нещо.“

„Забравено означава простено.”

„Мъжете стават смес от чаровните маниери на жените, които са познавали.”

„Толкова е лесно да бъдеш обичан и толкова е трудно да обичаш."

„Цялото добро писане е да плуваш под водата и да задържаш въздух.”

 „Тестът за първокласна интелигентност е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално.”

„На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.”

„Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.”

„Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който да се опитва да види.”

 

ФРАНСИС СКОТ ФИЦДЖЕРАЛД – американски писател, роден на 24 септември 1896 г. Той пръв нарича 20-те години на ХХ век в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ (1925) е най-известен. Прекалявал е с алкохола, умира на 21 декември 1940 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 220 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.