„Книгите са невероятно вълшебство, което може да носите със себе си.“

 „Книгите са уникална портативна магия.“

„Ако нямаш време да четеш, нямаш време и да пишеш. Толкова е просто.“

„Книгите са перфектното забавление: няма реклами, няма батерии, които да се изтощават, а предлагат часове забавление за всеки похарчен долар. Защо ли хората не си носят книги за всички онези мъртви точки в живота, в които неминуемо попадаме?“

„Чудовищата съществуват, също и духовете. Те живеят в нас и дори понякога побеждават.“

„Пътят към ада е постлан с прилагателни.“

„Дж. К. Роулинг и Стефани Майър говорят директно на младите хора – по това си приличат. Разликата е, че Джо е страхотна писателка, а Майър не струва нищо.“

„Мисля, че всички сме душевно болни, но тези извън лудниците го крият по-добре.“

„Ако си спомняш с хубаво времето като тийнейджър, нещо си сбъркан.“

„Понякога да бъде кучка е единственото, което остава за жената.“

„Измисляме си ужаси, за да си помогнем при справянето с истинските.“

„Само враговете говорят истината. Приятелите и любимите винаги лъжат, заплетени в паяжината на дълга.“

„Лъжем най-добре, когато лъжем себе си.“

„Шизофренията е разпространена при децата. Приета е, защото ние, възрастните, сме се разбрали безгласно, че всички деца са лунатици.“

„Аз съм литературният еквивалент на „Биг Мак” с пържени картофки.“

„Бог е жесток. Понякога те оставя жив.“

„Истинската любов, като всеки друг силен и омайващ наркотик, е досадна — веднъж разкажеш ли за създаването и откритието й, целувките бързо втръсват и милувките са изтощителни…“

„Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена.“

„Музите са призраци, които понякога идват неканени.“

„Суеверието, подобно на истинската любов, се нуждае от време, за да се разпространи и да бъде отхвърлено.“

„Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста.“

„Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом!”

„Защото талантът не стои мирен, той просто не знае как да стои мирен - независимо дали е талант за отваряне на сейфове, четене на мисли или делене на десетцифрени числа наум, той крещи да бъде използван."

„Ако днес не можеш да обичаш никого, опитай се поне да не обидиш никого.“

„Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.“

„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак.“

„Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук.“

„Единственият начин да поддържаш разговор с глупака е да го игнорираш.“

Никой не е по-сляп от онзи, който не желае да вижда."

„Всеки проблем може да бъде решен, стига да имаш достатъчно дълга тояга.“

„Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница.“

„Когато човек престане да се променя, той престава да чувства, престава да обича, той умира.“

„Мозъкът е мускул, който може да помести света.“

 „Всички родители смятат, че именно собствените им деца ще воюват за техните идеали.“

СТИВЪН КИНГ – американски писател, роден на 21 септември 1947 г. Всепризнат майстор е в жанра хорър и е един от най-продаваните автори през ХХ век. Обикновено историите му са за хора от средната класа, замесени в зловещи преживявания. Кинг е виден познавач и на историята на жанра. Произведенията му „Изкуплението Шоушенк” и „Зеленият път” пък показват, че той е добър не само в ужасите. Продажбите му са около 300-350 милиона копия. Използвал е и псевдонимите Ричард Бакмън и Джон Суитън. Характерно за Кинг е и изразяването на гражданската си позиция по най-различни политически и социални проблеми.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Всеки мъж се нуждае от две жени – тиха домакиня и вълнуваща нимфа.”

Айрис Мърдок, ирландска писателка, родена на 15 юли преди 100 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.