„Не бих отишъл на кино да гледам собствените си филми.“

„Обсебен съм от визуалното разказвачество и постоянно търся начини да го практикувам.“

„Лошото във филмовите учебни заведения е, че хората, които преподават, са толкова далечe от самата индустрия, че изобщо не подготвят учениците за това, което ще се случи.“

„Винаги е страхотно да откриеш нова звезда.“

„В нашия бизнес е така – добър си толкова, колкото последният ти филм.“

„Камерата лъже през цялото време.“

„Най-добрият начин да изразиш политическите си убеждения е чрез работата ти.“

„Всички ние се съмняваме в източниците си на информация, защото всички са контролирани от тези огромни мултимилиардни корпорации.“

„Не гледам ужаси.“

„Харесва ми да режисирам идеите на други хора.“

„Винаги съм обичал да правя филми за фатални жени. Тези героини са забавни, секси, манипулативни и опасни.“

„Често прибягвам до най-силния и най-забележим цвят в палитрата. Във филмите това е насилието.“

БРАЙЪН ДЕ ПАЛМА – американски режисьор, роден на 11 септември 1940 г. Започва да прави филми още в края на 60-те години. През 1976 г. адаптира световния бестселър на Стивън Кинг „Кери“. През 1983 г. излиза култовата продукция „Белязаният“ – една от най-ярките роли на Ал Пачино. Други знакови филми на режисьора са „Недосегаемите“, „Пътят на Карлито“ и първата част от поредицата „Мисията невъзможна“. Филмите му са съспенс, психологичски или еротични трилъри.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).