„Винаги има противоречия и страх, когато става въпрос за новите технологии. Това е цената да си първи.“

„Моят живот е толкова скучен, че чак ме е срам.“

„Всеки обича да играе лошия.“

„Няма особен смисъл да участвам в дълбок, мрачен и емоционален филм, защото има хора, които ще се справят много по-добре от мен.“

„Не знам защо Скорсезе още не ми се е обадил. Като се има предвид естествената заплаха, която излъчвам на екрана.“

„Поуката от снимането във Великобритания е, че времето ще те прецака.“

„Много рядко в живота човек е сигурен за нещо, особено когато е някакъв проблем.“

„Странно е, но съм по-добър в театъра. Чувствам сякаш разцъфвам пред публиката.“

„Много съм горд с някои от филмите ми. Не заради играта, която съм показал, а заради факта, че са непретенциозни и забавни. Горд съм, че съм направил безпретенциозни избори.“

„Жените са много плашещи.“

„Филмовата индустрия е по природа адски досадна.“

 „Мога да бъда сигурен в едно нещо един ден, а на другия да съм си променил мнението.“

 

 

ХЮ ГРАНТ – британски актьор, роден на 9 септември 1960 г. Той става известен след ролята си във филма „Четири сватби и едно погребение“, където играе писателя Ричард Къртис. За изпълнението си получава „Златен глобус“. Други известни негови филми през 90-те години са „Разум и чувства“ и „Нотинг Хил“. През новия век са запомнящи се ролите му в екранизациите на романите на Хелън Филдинг за Бриджит Джоунс. През последните години участва в „Облакът Атлас“ и „Мъжът от U.N.C.L.E.“. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.