„Винаги има противоречия и страх, когато става въпрос за новите технологии. Това е цената да си първи.“

„Моят живот е толкова скучен, че чак ме е срам.“

„Всеки обича да играе лошия.“

„Няма особен смисъл да участвам в дълбок, мрачен и емоционален филм, защото има хора, които ще се справят много по-добре от мен.“

„Не знам защо Скорсезе още не ми се е обадил. Като се има предвид естествената заплаха, която излъчвам на екрана.“

„Поуката от снимането във Великобритания е, че времето ще те прецака.“

„Много рядко в живота човек е сигурен за нещо, особено когато е някакъв проблем.“

„Странно е, но съм по-добър в театъра. Чувствам сякаш разцъфвам пред публиката.“

„Много съм горд с някои от филмите ми. Не заради играта, която съм показал, а заради факта, че са непретенциозни и забавни. Горд съм, че съм направил безпретенциозни избори.“

„Жените са много плашещи.“

„Филмовата индустрия е по природа адски досадна.“

 „Мога да бъда сигурен в едно нещо един ден, а на другия да съм си променил мнението.“

 

 

ХЮ ГРАНТ – британски актьор, роден на 9 септември 1960 г. Той става известен след ролята си във филма „Четири сватби и едно погребение“, където играе писателя Ричард Къртис. За изпълнението си получава „Златен глобус“. Други известни негови филми през 90-те години са „Разум и чувства“ и „Нотинг Хил“. През новия век са запомнящи се ролите му в екранизациите на романите на Хелън Филдинг за Бриджит Джоунс. През последните години участва в „Облакът Атлас“ и „Мъжът от U.N.C.L.E.“. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).