ДИМИТЪР АТАНАСОВ, "Свободна Европа"

От миналата седмица вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова смята себе си за доктор с дисертация на тема „Киберетика при управлението на информационите процеси при е-управление“.

В Германия, Чехия, Австрия и Унгария академичната общност упражнява ефективен контрол върху кандидатите за нейни членове. Според българското законодателство колективният научен орган, съставен с оглед защитата на даден докторски труд, се формира след гласуване от страна на звеното, където е обучван докторантът. Това положение практически овластява началниците да сглобяват журита по силата на приятелства и познанства с цел успешна защита на приближени.

Автономията на научното поле е редуцирана до съвестта на ръководители на катедри, декани и ректори, чиито лични връзки и благоразположение водят до снабдяване с научни степени дори на съвършено неподходящи.

Формалният подход личи ясно в цялата документация по защитата на дисертационния труд на Марияна Николова. В рецензиите и становищата на членовете на научното жури са поместени цели пасажи от автореферата на кандидатката. А рецензентите дори не са си дали труд да ги преразкажат.

Академичните лица, призвани да одобрят или отхвърлят докторската й теза, до един не формулират забележки. Диалогът представлява едно от лицата на науката, но тук е отменен. Не е заявен нито един въпрос към дамата – задължение, което в научните среди се смята дори за израз на учтивост, доколкото доказва запознатост на оценяващия с конкретния текст и интерес към разглеждания проблем. Заради явното копиране на пасажи от текста на дисертацията в рецензиите и становищата беше зададен нарочен въпрос на публичната защита на Николова, но отговор не последва.

В автореферата – съкратеното отражение на изследването, липсва каквато и да е специфика и конкретност. Читателят е удавен в общи приказки. Не личи нито научен метод, нито теоретична рамка, още по-малко – методология вън от очевидните и неизбежни разсъдъчни процедури на анализа, синтеза, проучването на наличната литература по въпроса.

Главите от дисертацията са резюмирани в по няколко изречения, в които не личи нищо от смисъла на текста. Рубриката „Научен инструментариум“ (с. 16) представлява изреждане на понятиен апарат без никакво задълбочаване. С просто око се виждат случаи, в които термините остават далеч от това да формират единен речников апарат, присъщ на даден научен подход, а представляват нерефлектиран словесен насип.

Архитектът на колегията, призвана да оцени работата на Николова, не е сметнал за нужно да привлече специалист по етически проблеми, макар във факултетите на всички университети, където се преподава философия, да присъстват и звена с такъв изследователски предмет. Едва ли има учен, избрал етическото за своя реализация, който би приел, че етиката дава ориентация за добро и зло, за правилно и неправилно (с. 9), за удовлетворително определение.

Слабости, изречени с половин уста

Единственият глас, който с половин уста поставя на показ част от слабостите на дисертацията на Марияна Николова, е чуждестранният рецензент проф. Кристоф Щюкелбергер от Университета в Базел.

Само той обърна внимание на факта, че киберетическото изисква по определение доста по-голяма дълбочина на познаване и разгръщане на етиката.

На публичната защита на работата тази бележка беше разгърната във въпрос: докторантката беше призована да сподели към коя научна традиция в областта на етиката се придържа. Отговорът беше ново гмуркане в общи приказки, а на неловката ситуация край сложи базелският професор с изказване вместо Николова.

Изместването на центъра към информатиката също не е безпроблемно, тъй като според собственото й признание Николова притежава сертификат ITcard, доказващ не повече от базови умения за работа с компютър на ниво на десетокласник. Дали това равнище е удовлетворителна основа за написване на докторска дисертация по киберетика?

Тревожната констатация за плагиатство

Далеч по-тревожна е констатацията на проф. Щюкелбергер относно факта на плагиатство в текста на министър Николова. Според него, въпреки че в достъпната му версия в превод на английски има съществени пасажи от негови авторски статии, проблемът следва да се тълкува като несръчност по отношение на библиографските посочвания.

Начините за отразяване на чужда идея в свое произведение е едно от началните умения, които получават студентите в първи курс. Да цитираш правилно е израз на почтеност и уважение към колегията и към читателите.

Пред трицифрено число публика защитата започна с извинение в опит и този въпрос да бъде омаловажен – на професора от Базел грешно била изпратена предварителна версия на дисертацията, в която не всичко било изгладено. Остава неясно как цяла структурна част от текста може да бъде представена в цитатен режим, тъй като подглава „Етични дилеми“, включва малко над 4 страници изцяло чужд текст. Същото важи и за глава „Специални служби“, която е изградена най-вече върху заемки от текст на самия рецензент.

В самия край на събитието на министър Николова беше отправен въпрос да дефинира понятието блокчейн, на което е отделила дял 2.7. от дисертацията си. Отговорът: буквален прочит на няколко изречения от статия в българската уикипедия, които запитаната откри бързешком на екрана на устройството пред себе си, докато академичното жури опитваше да убеди, че докторатът, който ще й бъде присъден, е научно и законово обоснован.

Формална дисертация, формално жури

Ето защо можем да заключим: пред нас е случай на формално сглобена дисертация, на която основно придават смисъл имплантираните тук-таме чужди текстове. Самата дисертация пък е разгледана от формално назначено научно жури, което се съгласи, че няма формални пречки министър Николова да получи добавената интелектуална стойност на доктор.

Реакция от научната гилдия няма и да дочакаме. Тук става дума за реакция ако не на съмненията в плагиатство, то поне на трудно оспоримия извод, че представеният труд е под всички академични стандати.

Самата гилдия отдавна е лишена от съпротивителни сили, а чувствителност към подобни практики липсва и у обществото като цяло.

Българският закон все така ще продължи да не предвижда хипотеза за отнемане на неправомерно предоставена научна степен – ако го стори, производството на декоративни докторати за водещи политици ще секне, а настоящото положение е изгодно както за съмнителните доктори, така и за университетите, които ги произвеждат.

Сред създателите на доктори с висок политически статус УниБИТ се изтъква като първенец. Логично изглежда допускането, че политиката, висшето образование и науката имат за най-малко общо кратно извъннаучен фактор. Навярно докторската защита в предизборна ситуация е била наложителна и с оглед перспективата утре кандидатката да не бъде министър и да загуби влиянието си, а с това – и благоразположението на въвлечените фигури.

Тук се разполагат и личните зависимости, създадени от репресивните структури на някогашната тоталитарна власт. Навярно никак не е случайно, че за двама от петимата българи, активни участници в кариерното напредване на Марияна Николова като доктор, в роли на научен ръководител и член на научното жури са лица с доказана принадлежност към ДС.

Как е по света

През последното десетилетие няколко водещи европейски политици бяха заподозрени в плагиатство. В Берлин министърът на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг бе обвинен в непозволено от закона и непочтено използване на чужди научни текстове. Това провинение струва кариерата на цу Гутеберг като висш политик.

В началото на април 2012 г. Пал Шмит, президент на Унгария, подаде оставка заради обвинения, че е преписал значима част от дисертацията си. Четири месеца по-рано журналисти откриха, че 197 от 215-те страници на текста му представляват чуждо творение.

Неприятният епизод завърши с обещание за нова докторска дисертация от страна на вече бившия унгарски президент, който на 17 април 2012 г. поднесе и извиненията си на унгарците. Специална комисия към университета, където докторатът е защитен, се произнесе: работата не отговаря на академичните стандарти, а действието на автора й, както и съдействието на академичните власти, са окачествени като незаконни и неетични. Става дума за решение по случай с давност от две десетилетия.

Има места по света, където законите предвиждат научни степени да бъдат и отнемани при доказани нарушения, а за това срокове няма.

През февруари 2013 г. германският канцлер Ангела Меркел беше принудена да приеме оставката на своя добра приятелка – министърката на образованието Анете Шаван. През 1980 г. тя получава докторат от Университета в Дюселдорф с труд на тема „Личност и съвест“. Повече от 30 години по-късно става ясно, че Шаван е преписвала, а за това има твърди доказателства. И този казус е решен от академична комисия, която заявява, че честотата на заемките и липсата на позовавания към използваните чужди текстове е сигурен сигнал за непочтена употреба на съответните източници.

В началото на юли 2017 г. министърката на правосъдието на Чехия Татяна Мала подаде оставка, след като беше заподозряна в плагиатство, реализирано в двете й дипломни тези, защитени в университетите в Братислава и Бърно. Оттеглянето й от поста дойде след подписка, организирана от обществено видими фигури, политици и множество учени.

По всичко личи, че научната общност е изковала както критерии за попадане в нейните черти, така и условия, при които теренът й незабавно трябва да бъде напуснат. В Чехия, но не и в България. Според чешкия премиер Андрей Бабиш Мала е невинна, но оставката й е наложителна, защото съмненията в почтеността й нанасят непоправим ущърб на държавността.

Датата е 17 юли 2018 г., а политическите трусове с научен епицентър продължават да разклащат чешкото правителство. Петър Кърчал, министър на труда и социалните грижи, бе поредният, чиято кариера на висш държавен чиновник приключи след обвинения в плагиатство. Според твърденията той е преписвал в бакалавърската си работа на тема „Младежта и свободното време“, защитена успешно в Университета в Злин. Освобождаването на поста също беше сметнато за задължително от него и от премиера, а доводът беше запазване на държавността от тежките символични щети.

В самото начало на 2021 г. от правителството в Австрия се оттегли министърката на труда Кристин Ашхабер, след като бе подозряна, че е преписала части от докторската си дисертация. Според представители на академичната гилдия дамата е злоупотребила за поне 1/5 от текста си. В случая плагиатството е и автоплагиатство, тъй като сред пасажите, необозначени като цитати, са включени и масивни фрагменти от собствената й дипломна работа.

Според австрийската научна общност за плагиатство се брои не само преписаният чужд труд, но и неправилно маркираните препратки към него: ако източникът е изписан в каталога с използваната литература, но в текста липсват или не са разгърнати навсякъде позоваванията към него, то това също е форма на плагиатство.

В Австрия, но не и в България.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 74 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.