126 филмови дейци се подписаха под отвореното писмо до президента Румен Радев, в което го молят да наложи вето на  Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), гласуван на второ четене в Народното събрание на 17.02.2021 г.

Ето пълния текст на писмото:

Ние, долуподписаните български режисьори, актьори, продуценти, сценаристи, оператори и други филмови дейци, водени от разбирането за устойчиво развитие на българското кино и създаването на целесъобразна, ефективна и ефикасна нормативна уредба в областта на българската културна политика, заявяваме, че не приемаме Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), гласуван на второ четене в Народното събрание на 17.02.2021 г. и апелираме към Президента на Република България, г-н Румен Радев да наложи вето на закона според неговите правомощия.

В текста има нововъведения с категорично ретрограден характер в разрез с европейските практики и процеса на създаване на високохудожествено кино. Становище по тези конкретни текстове и възражения относно противоречията с европейското законодателство и нарушенията на Закона за нормативните актове и правилника на Народното събрание ще изложим в искането ни за президентско вето.

По същество, измененията в ЗФИ нанасят тежки дългосрочни последици за българското кино, защото представляват фундаментална подмяна на философията и принципите в закона, подмяна която превръща изкуството и културата от ценност в продукт. Европейската практика и съвременните тенденции във филмовата индустрия на страните-членки на Европейския съюз показват точно обратното.

Хипотетичното увеличение на публичните финанси за българското кино служи за примамка, която да прикрие негативите от прибързаното и незаконосъобразно въвеждане в закона на схеми за финансови стимули и телевизионни сериали. Ние сме за модернизация на сектора, за реформа, която да включва всички утвърдени в европейската практика форми на държавно подпомагане, а това може да се постигне само с изработване на изцяло нов закон.

За съжаление, предлаганият ЗИД на ЗФИ е пълен с противоречия и ние не вярваме, че капацитетът на настоящата държавна администрация, ангажирана с прилагането му е способна да ги преодолее. Нещо повече - измененията и промените в закона предпоставят усложнени процедури, които ще доведат до административен произвол и възможност за бъдещи корупционни практики. Затова искаме неговото цялостно преразглеждане след смяна на сегашната администрация в сектора.

Законът за филмовата индустрия е много повече от съвкупност от правила и норми. Той трябва да е, преди всичко, израз на държавната политика, на призмата, през която тя гледа на предмета на закона, а именно българското кино В измененията привидно е заложена целта: срещата на зрителя с изкуството да е приоритет на държавната политика. Липсват, обаче, механизми за смислено осъществяване на тази среща чрез образователни цели и приоритети, както и на рамка за ефективно програмиране на българско кино в различните канали за разпространение.

Законът слага под една шапка високохудожественото кино, телевизионните сезонни сериали и финансовите стимули за чуждестранни продукции, осъществени в страната, като третира преференциално комерсиалния успех. Така целта на държавната културна политика се променя от формиране, образоване и културно извисяване в обслужване на масовия вкус. В този си вид законът не противостои на ценностната криза в обществото ни, а се превръща в нейно отражение и катализатор.

А именно кризата на ценности е основна пречка за устойчивото развитие на нацията!

 

1. Адела Пеева - режисьор

2. Анри Кулев - режисьор

3. Теодор Ушев- режисьор

4. Камен Калев- режисьор

5. Георги Дюлгеров- режисьор

6. Иглика Трифонова- режисьор

7. Весела Казакова- режисьор

8. Васил Живков- режисьор

9. Ивайло Христов- режисьор

10. Петър Попзлатев- режисьор

11. Киран Коларов- режисьор

12. Константин Божанов- режисьор

13. Малина Петрова- режисьор

14. Светла Цоцоркова- режисьор

15. Светослав Овчаров- режисьор

16. Димитър Коцев –Шошо- режисьор

17. Тонислав Христов- режисьор

18. Цанко Василев –фестивален директор

19. Весела Данчева- режисьор

20. Мина Милева- режисьор

21. Елица Петкова- режисьор

22. Майя Виткова-Косев - режисьор

23. Ралица Петрова- режисьор

24. Ваня Райнова - продуцент

25. Слава Дойчева - режисьор

26. Драго Шолев- режисьор

27. Надежда Косева- режисьор

28. Григор Лефтеров- режисьор

29. Димитър Петков- режисьор

30. Христо Симеонов- режисьор

31. Здравко Драгнев- режисьор

32. Цветан Драгнев- режисьор

33. Марио Кръстев- режисьор

34. Иван Тонев - оператор

35. Мира Сталева – фестивален директор

36. Галина Тонева - продуцент

37. Росица Вълканова - продуцент

38. Диана Андреева – Попйорданова - финансист

39. Биляна Томова - макроикономист

40. Иван Попйорданов – културен мениджър

41. Кирил Кирилов - продуцент

42. Крум Родригес - оператор

43. Кристина Спасовска - режисьор

44. Апостол Косев - музикант

45. Христо Бакалов - оператор

46. Йордан Петков - режисьор

47. Виктор Андреев - художник

48. Мартина Апостолова - актриса

49. Кирил Проданов - оператор

50. Кристина Ингилизова - продуцент

51. Александра Ингилизова - продуцент

52. Стефани Райчева - режисьор

53. Георги Чолаков - продуцент

54. Владимир Андреев - продуцент

55. Нина Пехливанова - продуцент

56. Светослaв Стоянов - режисьор

57. Филип Тодоров - продуцент

58. Елена Мошолова - продуцент

59. Андрей Гетов - режисьор

60. Катя Тричкова - продуцент

61. Любомир Младенов - режисьор

62. Вера Шандел - продуцент

63. Ирина Китова - преподавател

64. Валерия Попова - продуцент

65. Филип Андреев - режисьор

66. Анна Петкова - режисьор

67. Константин Петров - сценарист

68. Иван Владимиров - режисьор

69. Петринел Гочев - режисьор

70. Гергана Змийчарова - актриса

71. Явор Веселинов - режисьор

72. Никола Бошнаков - режисьор

73. Габриел Георгиев - продуцент

74. Румен Василев - оператор

75. Станимир Трифонов - режисьор

76. Иван Кирилов - продуцент

77. Диана Ленкова – продуцент

78. Мартин Рупчин - продуцент

79. Петър Крумов - режисьор

80. Жанина Драгостинова - кинокритик

81. Рени Врангова - актриса

 

82. Светла Ганева - оператор

83. Валери Йорданов – актьор

84. Костадин Бонев - режисьор

85. Боряна Пунчева - режисьор

86. Любомир Халачев – режисьор и продуцент

87. Нели Огнянова – юрист

88. Георги Тодоров – Жози – художник

89. Искра Димитрова –кинокритик

90. Александър Смолянов – режисьор

91. Иво Николов – продуцент

92. Невена Андонова – продуцент

93. Надежда Маринчевска- кинокритик

94. Симеон Цончев – продуцент

95. Мария Аверина – режисьор

96. Атанас Киряков – режисьор

97. Мария Пищалова – икономист

98. Огнян Гелинов – режисьор

99. Цветан Недков – оператор

100. Катерина Ламбринова – кинокритик

101. Милена Андонова – режисьор

102. Рали Ралчев – оператор

103. Асен Владимиров – продуцент

104. Михаил Мутафов – актьор

105. Иван Савов – актьор

106. Румен Шомов - сценарист

107. Андрей Кулев – режисьор

108. Ася Кованова – режисьор

109. Йоана Атанасова – режисьор

110. Жезко Давидов – режисьор

111. Владимир Шомов – режисьор

112. Валентин Ганев – актьор

113. Никола Додов – актьор

114. Божина Панайотова – режисьор

115. Георги Челебиев – оператор

116. Калина Челебиева – художник

117. Иван Трайков – режисьор

118. Станислава Калчева – режисьор

119. Михаил Венков – режисьор

120. Николай Лазаров – оператор

121. Албена Пунева – режисьор

122. Ценка Куюмджиева-Шпоерке – режисьор

123. Анелия Мангърова – продуцент

124. Антония Милчева – режисьор

125. Владимир Игнатовски – кинокритик

126. Юлиан Атанасов - оператор

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. ”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 114 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.