НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Милите общински съветници от Сандански! Те се били ваксинирали срещу КОВИД 19 не за друго, а за да не се похабят шишенцата. Да не ходи зян материалът.

Гледах клипчето от тази процедура и потънах в земята от срам – и  от наглостта на местните велможи, и от сервилното отношение на медицинското лице, биещо ваксините. 

Разтопена от умиление, жената със спринцовката рецитираше нещо от рода на: „А сега е ред на общински съветник еди-кой си... Ето го и самия председател на Общинския съвет еди-кой си...“

Ясно беше, че им се слага и говори така заради снимките. Покъртителна сцена.

Жената явно знае, че на тези хубавци не им е ред да се ваксинират, но се умилява и почти щеше да се разплаче. Какво да се прави – и тя работи в Сандански. 

Знаете ли защо се издъниха тези общинари? – Издъниха се, защото се снимаха. Иначе никой нямаше да разбере нищо. Но те искаха да си правят пропаганда и пиар– нещо като мини НОЩ, който дава пример.

И не си мислете нито за минута, че срамната ваксинация е само в красивия южен град. Навсякъде е така, но не се снимат и се крият. Просто ние не знаем колко още такива властващи юнаци са изпреварили старите хора, болните, медиците и учителите. 

В Гърция скочиха веднага, когато техни министри и щабаджии се ваксинираха първи. Казаха им, че е неморално и грозно.

Ние тука – наопаки – умиляваме се и се оставяме да ни будалкат с приказки за бащите си, които най-после щели да прегърнат, и за това, че са безстрашни пингвини, скочили в бурно море.

Или сме слепи, или сме балъци. Но в територията на юначните българи винаги е било така – тези от горе винаги са ни изпреварвали. Изпреварвали са ни в парите, в кражбите, в лъжите и в демагогията. Изпреварвали са ни с джиповете, мерцедесите и яхтите, с кюлчетата и пищаците си. 

Сега искат да ни изпреварят и във ваксините. Така де – става дума за живот и ние нямаме никакъв шанс. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всеки, който не е съгласен с мен, може да си вземе номер, да изчака реда си и да ми срита задника.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 72 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.