Около 350 души са подписали до този момент петицията за спасяване на оперните певци на България. Тя беше подета от тенора Петър Костов след смъртта на световноизвестния оперен певец Камен Чанев, която потресе културните среди у нас и в чужбина. 

„Тази петиция е върхът на айсберга, на лични съобщения получавам много голяма подкрепа... При нас кипеше безпределен творчески ентусиазъм, докато трябваше да останем в базовия лагер. Трябваше да провеждаме по-консервативна политика“, сподели Костов в предаването „Нещо повече“ на БНР. 

Той подчерта риска, на който са подложени всички, заети в оперното изкуство, от заразяване с коронавируса. 

 В петицията се казва: 

„В България, за разлика от почти цяла Европа, оперните театри останаха активни и отворени. Освен това спектаклите се провеждаха цялостно – с пълни хор, оркестър и солисти, които няма как да използват лични предпазни средства по време на представленията, а да кажем честно и на по мащабните репетиции. Всичко това доведе до множество случаи на инфекция от коронавирус, най-вече сред певческия състав и при духовите инструменти в оркестъра. Тъй като е известно, че с пеенето и свиренето на духов инструмент се поема значително количество въздух, евентуалната концентрация на вируса, който биха поели този тип изпълнители, е в пъти над останалите артисти. Има множество изследвания, едно от които на британското Министерство на здравеопазването, които еднозначно посочват, че при интензивно пеене се отделят 20 пъти повече аерозолни капчици, отколкото при нормално говорене. Освен това вирусът, отделен при пеене, остава в пъти по-дълго вирулентен в обща среда на репетиции и спектакли”. 

 

Коментари  

0 #1 Миленкова 02-12-2020 21:11
Подкрепям петицията.
Моето мнение е, че Ръководстеото на Старозаорската опера има вина за смърта на Камен Чанев
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.