„За 2021 година бюджетът на Министерството на културата се увеличава с 10 процента, само че съвсем скоро гледахме интервю на Томислав Дончев, който съобщи, че съгласно Резолюция на Европейския съюз всяка страна-членка трябва да предвиди увеличение в бюджета за култура с 20 %. Това не е направено в бюджет 2021. Увеличението от 10 процента е крайно недостатъчно, а разпределението по сектори не е направено върху ясна и принципна управленска рамка“, така насочи критиката си към управляващите-автори на бюджета за догодина актрисата и народен представител от парламентарната група на „БСП за България“ Нона Йотова от трибуната на парламента по време на дебата за Бюджет 2021 в частта му за култура. 

Тя обърна внимание и на Закона за киното, като подчерта, че филмови дейци се обръщат със становища до министъра и до директора на Националния филмов център с много забележки, че не са съгласни с него. Въпреки това, по думите й, никой не им обръща внимание. Още повече, че министърът е обявил, че в бюджета ще бъдат записани 26 милиона повече, които всъщност не фигурират в представения проект.

„Никой от нас не участва в работната група, която от няколко години се занимава с този закон, въпреки че имахме желание за участие“, разкри още Йотова.

„Крайно недостатъчни са помощите за свободните професии – особено на фона новите мерки“, категорична е тя.

Йотова посочи, че хората със свободни професии у нас наброяват 70 000 и голяма част от тях не се осигуряват поради простата причина, че те нямат средства.

„Познавам млада актриса, която бе принудена да стане сервитьорка. Да не превръщаме хората на изкуството в сервитьори и доставчици на храна. Искаш ли да унищожиш една страна, започваш с културата. Държавата трябва да носи отговорност за хората на изкуството, защото те градят нейното културно и духовно бъдеще “, заяви Йотова.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 289 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.