НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

На път за протеста – Великото народно въстание 3, минаваме през Борисовата градина. Навсякъде около нас е Великото заесеняване. Шарена шума, паяжини, слънчеви зайчета, мекота.

Майки бутат в колички любовта си.

Един здравеняк играе с кучето си хокей на поляната и жълтата топка в устата на кучето е като парче слънце.

В подлеза до старата телевизионна кула саксофонист свири „My Way“ на Франк Синатра. И колелетата, които фучат край него, правят песента още по-бавна.

На изхода на подлеза димят конски екскременти – конната полиция е минала за всеки случай и тук – да се знае, че има есен, но има и полиция и коне.

Езерото с лилиите е още по-кръгло и тъмнозелено.

А на края на парка, на върха на надуваемия детски замък се плези голям клоун с червен нос и червена вратовръзка.

Гузно ми е и ме е срам от мислите ми, но си мисля точно това: Тези хора защо са тук? Защо не са на протестите?

След това минаваме Орлов мост и влизаме в друга държава – държавата на Великото народно въстание.

Чуват се вувузели, пищят свирки и някъде в дъното на погледа ми и в дъното на „Цар Освободител“ нещо глъхне и се вее. От Орлов мост още чувам как нещо се вее. Есента вее знамена.

На протеста има момиче, което държи кучето си на ръце като бебе. Каква Мадона само!

Има дете, седнало с плакат на бордюра.

Има и мои приятели – професор, режисьор, треньор по футбол. И непознати – много непознати.

Пред най-важния прозорец на Министерския съвет е спуснато българското знаме – нали е празник на Независимостта. Мисля си, че знамето само закрива прозореца на великия премиер и така му пречи да вижда реалността.

Има и сергия за звуци – каква красива сергия с музикални инструменти за гняв има насред площада!

От трибуната говорят много хора. Почти не ги чувам. След толкова дни и приказки думите ми се сливат. Разбирам само, че сега има и чужденци, депутати в Европейския парламент.

В ушите и ума ми обаче остават няколко изречения, почти изплакани от трибуната: „На гроба на Вазов, който е до църквата „Света София“, винаги е светело кандило. От пет години кандилото не свети. Не свети кандилото на гроба на Вазов, защото кметицата Фандъкова не знаела кой трябва да плаща тока.“

Това чувам от трибуната и нищо повече не искам да чуя.

Всичко ми е все едно, щом няма кой да плати тока за кандилото на Вазов.

Великото народно въстание продължава. И Великото заесеняване също. Защото Есента е велика и красива.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако дойде ден, в който не можем да сме заедно, пази ме в сърцето си. Аз ще бъда там винаги.“

Алън А. Милн, английски писател, роден на 18 януари преди 139 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.