БНР

"30 години се надяваме политиците, управляващата политическа класа да намери най-после пътя един към друг. Все пак оставам умерен оптимист. Ще се намери нещо. Ние, българите, обичаме малко дедлайна, крайния срок. Като се приближим към крайния срок, когато трябва да гасим крушката на държавата, тогава ще се освестим и ще тръгнем нагоре."

Това мнение изрази в предаването "Преди всички" по БНР Карикатуристът Ивайло Цветков. Той вижда картината у нас като много шарена.

„На мен през тези два месеца ситуацията ми изглежда като едно гърне, врящо, с една политическа манджа вътре, с най-различни елементи и подправки подправена, често взаимоизключващи се. Подправена солидно с всичко, което може да има вътре, с най-различни страсти. Има и драматизъм, има и гротеска, има и гняв, има и хумор. Много гняв има. От време на време, като се покачат градусите, изкипява, както беше сега на 2 септември.“

Правителството на ГЕРБ е „доста преяло с власт вече“, отбеляза карикатуристът. „Което се е затаило зад пердето и чака, брои протестите, аха да спрат, но те се разгарят понякога отново.“

Ивайло Цветков обърна внимание върху онези протестиращи, които излязоха най-напред, „с истинските искания, които излязоха с чисти намерения, с искане за смяна на системата, у които се е наслоило това чувство за несправедливост, които искат да живеят по-добре, по-нормално, по-богато, по-честно.“

Политиците се появяват около тези протестиращи подобно на лисицата от баснята за враната със сиренцето, изтъкна Цветков. „Където лисицата я лъже враната, че пее хубаво – да падне сиренцето. Това са огладнелите политици като Христо Иванов, Корнелия Нинова, Мая Манолова, които се опитват да яхнат този протест и са го яхнали до голяма степен. По тази причина тези първите граждани, с истинските, чисти намерения изчезват от митинга.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 218 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.