"Свободна Европа"

Ако руският опозиционен лидер Алексей Навални се окаже жертва на покушение чрез отрова, той ще е поредният „враг“ на властта в Кремъл, застигнат от подобна съдба.

Световните информационни агенции припомнят някои от нашумелите през годините случаи на отровени критици или отявлени противници на официална Москва.

Алексей Навални се почувства зле в четвъртък в самолета, с който се връщаше от сибирския град Томск в Москва. Заради неговите остри и тежки симптоми на внезапно заболяване, самолетът кацна в град Омск, където Навални бе откаран спешно в местната болница.

Засега лекарите се въздържат от конкретна диагноза, но по всички описани от свидетелите прояви 44-годишният Навални вероятно е погълнал токсично вещество. Състоянието му е тежко и той е в кома.

От Георги Марков до Навални

В далечната 1979 година в болница в Лондон умира българският дисидент Георги Марков, припомня Ройтерс. Случаят става известен като „българския чадър“, защото Марков е убоден на улицата случайно от върха на чадър, намазан с отровата рицин.

След мъчителни дни в лондонска болница писателят и критик на Живковия режим в България умира. Разследвания по-късно установяват, че миниатюрната съчма е произведена в лаборатория на КГБ и изстреляна от агент на ДС.

През септември 2004 г. журналистката Анна Политковска припада след като пие чай в самолета при полет от Беслан, градът, разтърсен от заложническата криза в местното училище.

Политковска оздравява, следствието не открива причината за внезапното й заболяване, но остава съмнението, че е била отровена. Две години по-късно – през 2006 г. Анна Политковска е застреляна пред дома си.

Пак през септември 2004 г. украинският опозиционен кандидат за президент Виктор Юшченко се разболява тежко. Австрийските лекари, при които се лекува, установяват, че е бил отровен с диоксин. Юшченко оздравява, само белезите на лицето му напомнят за покушението. През 2005 г. той печели президентските избори, като побеждава проруския кандидат Виктор Янукович.

През ноември 2006 г. бившият руски подполксовник от Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Литвиненко, превърнал се в противник на президента Владимир Путин, умира на 43 години в лондонска болница. Той е отровен с полоний – остро токсично и радиоактивно вещество.

Британското следствие доказва, че три седмици по-рано той е пил чай с друг бивш руски агент, Андрей Луговой. След което Луговой напуска Великобритания.

Смъртта на Литвиненко предизвика дипломатическа криза между Великобритания и Русия, която и до днес отказва да екстрадира Луговой като основен заподозрян за отравянето.

Руският журналист и координатор на общественото движение „Отворена Русия“ Владимир Кара-Мурза поставя своеобразен рекорд в опитите да бъде премахнат. Той е отравян два пъти, при което оцелява на ръба. Първото покушение е през 2015 г. След среща с приятели му става внезапно лошо и е откаран в критично състояние в болница в Москва. Втория път отново се разболява внезапно и пак попада в болницата, като лекарите не дават надежда, но той оздравява.

Следствената служба възобновява разследването през 2018 г., но до днес не са съобщавани резултати.

Случаят „Скрипал“ и… Емилиян Гебрев

На 4 март 2018 г.двойният агент на руското и британското разузнаване Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия са отровени с неизвестно вещество в град Солсбъри, Великобритания. Веществото е новичок, разработка на руските лаборатории като част от програмата за химическо въоръжение от ново поколение.

При акцията леко пострадват около 40 души.

Случаят „Скрипал“ води до нов остър дипломатически скандал между Великобритания и Русия, последиците от който не са отшумели до днес.

Три години по-рано, през май 2015 г. българският оръжеен търговец Емилиян Гебрев, синът му Христо и производственият директор на завод „Дунарит“ Валентин Тахчиев са хоспитализирани след вечеря в столичен ресторант. И тримата проявяват симптоми на тежко отравяне.

Първоначално не е установено каква е отровата. След частна експертиза във финландска лаборатория, поръчана от Гебрев, става ясно, че това е вещество от списъка на веществата, „контролирани от конвенцията за химическите оръжия“.

В началото на тази година прокуратурата повдигна обвинения срещу трима руски граждани за опита за убийство на Гебрев, сина му и директора на завода.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 106 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.