НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Не правя абсолютно никакви преки и директни аналогии, не сравнявам великите ни борци за свобода с гражданските ни несъгласия в наши дни - величините не са съизмерими, те са, както казват математиците, от различен порядък, с различна мощност.

Ето защо само си представям как винаги щом развитието се е запушило и обществото е заклещено в безизходица,

в неравната битка между властта и несъгласните с нея,

властта разполага с цялата физическа и финансова мощ, плюс дори тя разполага с монопола върху обществения ред, който монопол й позволява, нищо, че самата тя с корупция, некомпетентност, арогантност и цинизъм, преспокойно и нагло игнорира законите, да ги използва или да ги тълкува в свой собствен, користен властови интерес,

а несъгласните с властта, които имат оскъдните ресурси да се борят с властта, прибягват, освен всичко друго, към методи и действия, които доказват и показват на властта нейната несъстоятелност, нейното безсилие, нейния непукизъм, нейното безсърдечие, нейния нарцисизъм.

Така несъгласните с властта все пак се опитват да й се противопоставят.

Но точно в този исторически момент, продължавам да си представям,

как една значителна част от обществото започва да недоволства, да бърчи нос, да мърмори, да се гнуси от дръзналите да се изправят срещу властта, въпреки очевидната асиметричност в силата между тях и нея!

Направо я чувам тази значителна част от обществото да мрънка еснафски, кошаревски и килифаревски:

- Нехранимайко тоз Василя, още му пяната по устата, решил да буни народа, ще ни подпали градчето, какво толкова не му уйдисват законът и редът в империята!

- А тоз нехранимайко Ристе с такива нехранимайковци като него ще подлъгват младите, ще вършат пакости и безобразия, даже пречат на свободното корабоплаване по Дунава; какво пък все не им се угажда ни законът, ни редът в империята!

- А нехранимайковците Георгия, Панайота, Тодора и други луди глави като тях! Може ли таквоз безобразие, вечно недоволни от закона и реда в империята, все за тях правилата не важат, все те много знаят!

Пак казвам – далеч съм от всякакви преки и директни аналогии, всяко време си има своите битки.

Робите се борят за свобода, независимост и човешки права - все велики, обективни, абсолютни цели и ценности!

А свободните се борят за демокрация, законност и отговорно управление - все спорни, субективни, относителни цели и ценности!

Само искам да кажа, че когато властта е заседнала като кост в гърлото на държавата и на нейното, на държавата, развитие, това неизбежно води до брожение, до бунт, до битка, до борба! А тези неща неизменно пораждат сериозни неудобства за редовия гражданин.

Ако зависеше от редовия гражданин, ние щяхме да сме си и досега част от Османската империя.

Ако зависеше от редовия гражданин, ние щяхме и досега да сме си в развитото социалистическо общество!

Редовият гражданин затова е редови, защото много обича реда, стария ред.

Редовият гражданин ужасно се дразни от идеите за нов ред.

Редовият гражданин се плаши от самата мисъл за нов ред, защото между стария ред и новия ред има период на безредие.

Старият ред се изражда в хаос, а от хаоса се ражда нов ред. Така става развитието.

А развитието е адски неприятно за редовия гражданин. То му нарушава спокойствието, пречи му на кефа, дразни му табиета, предизвиква му навика. Все лоши работи за редовия гражданин.

Понякога някой казва – Футболът не е балет!

Ами и Сражението за Промяната не е балет!

Ако Сражението за промяната се играе по правилата на властта, заседнала като кост в гърлото на държавата и на нейното, на държавата, развитие, винаги ще печели властта!

Промяната на правилата и смяната на властта задължително означават нарушаване на съществуващите правила.

А редовият гражданин просто побеснява, ако види нарушаване на съществуващите правила. Той не може да си даде сметка, че именно тези съществуващи правила са го превърнали в редови гражданин, в подчинен гражданин, в безгласен гражданин, във воден за носа гражданин.

Големите промени се правят от шепа хора, от малцина хора. Развитието щеше да има много здраве, ако разчиташе на мнозинството! Никога мнозинството не е било субектът, двигателят на Промяната! Никога! Мнозинството по своята същност винаги е реакционно, не революционно. То става революционно, когато помирише вкуса на победата – тогава то излиза на площадите и върви след и сред победителите.

Метафорично казано, малцината, шепата са тези, които излизат на Орлов мост за да се борят за Промяната.

Мнозината, мнозинството обикновено излиза на Орлов мост, за да посрещне новия Победител и още по-често – новия Освободител...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 69 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.