НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Баща ми беше полицай, полковник. Началник на полицията в Ловеч. Живял съм в такъв блок, пораснал съм с деца на полицаи. Те са били моите хора.

И точно затова страшно ме е яд и едва се побирам в кожата си, като гледам как разни божествени политици тикат тези хора напред. Как се крият зад гърба им и искат да останат на сянка.

Политическият разговор с протестиращите не се води от властта, а от полицията. Получава се нещо като разговор между пазители на реда и нарушители на реда. Колко удобно, нали? А политиците ги няма на улицата - те са на Олимп.

Само и само да опазят оцапаните си с кал лица от още кал, тези властови и партийни хитреци карат някакви явно смутени хора с пагони да вършат тяхната работа. И се явяват полицаи и полицайки от третия ешалон, тълкуват Конституцията, мрънкат за ред и законност и преглъщат, и се червеят, и едва издържат на срама.

Има обаче и нещо друго - немалка част от полицаите се престарават, ритат, бият, газят и закон, и морал. Натягат се, гледат началниците им да ги забележат.

И усещам как още малко, и хората ще ги намразят окончателно и как гневът ще се излее върху главите им.

Искам да им кажа на полицаите - внимавайте какво правите, внимавайте в картинката, защото денонощието има и други часове, освен четири часа сутринта. И началниците винаги ще се сменят. Това им го казвам аз - едно момче, израснало с полицаи.

Когато сутрин баща ми тръгваше за работа, пред входа на блока го чакаха поне десетина души - оплакват му се, жалват му се, искат помощ. И той слушаше и помагаше.

Полицията е най-вече за това - да помага, не да маха палаткови лагери. Махнеш ли палатков лагер, той пак се появява - това е закон.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.