НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Всеки висш политик си има слабости.

Може да е циничен, може да е прост, може да е арогантен, може да е корумпиран, може да е нарцис, може да е хитрец, може да е мошеник, може да е всякакъв. Тези слабости се помнят, но в общия контекст на властването на дадения висш политик и си мерят силата с неговите дела.

Но има нещо, което никога не е само подробност от личностния пейзаж на висшия политик. Това е прибягването до насилие!

Подобна слабост е не толкова слабост на характера, това е слабост на начина, по който висшият политик упражнява властта и още повече - разбира властта. Тя е топузът, който натежава в преценката за делата му и се превръща в спомена за него. Тя зачерква всичко друго и поставя на заден план всички други особености и характеристики, заслуги и постижения.

Днес режимът пресече една невидима черта, която по неписаното правило на Прехода беше неизменно съблюдавана през изминалите 30 години. Да не се прибягва до насилие.

Дори все още съхранилата тоталитарното бекапейство в себе си БСП не прибягна през 1991 г. до насилие, когато ние 10 дни провеждахме гладна стачка досами парламента, в центъра на политическа София.

Насилието на властта в една демократична държава винаги е крещящ израз на безсилие, на безпътица и безнравственост.

Защото насилието минира диалога, то радикализира несъгласието, то повдига залозите, то изгаря мостовете, то изчерпва възможността за конструктивен изход от кризата.

Сега вече всички опции и-и са изчерпани, на преден план са опциите или-или.

Съжалявах ББ, макар да не ми бе жал за него.

Сега вече не го съжалявам, защото той стана жалък - скрил се зад полиция и жандармерия, спотаяващ се в мишата дупка на паниката и страха от всички и от всичко - и от оставането на власт, и от падането на власт, и от протестиращите, и от коалиционните партньори.

ББ сам определи как ще бъде запомнен в бъдеще.

А на властта мога само да кажа, изпълнен с огромна тревога за това, което може да се случи - че тя не знае що прави и затова каквото повикала, такова ще се обади.

Една държава може да има подобен главен прокурор, благодарение на който да не се стигне до съд за отприщилите насилието със сопата на властта. Но Историята няма главен прокурор, Историята самата си е главен прокурор, и съдия, и адвокат. И вече пише присъдата за сегашния режим. А тази присъда е без право на обжалване.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка формалност – официалните учреждения, религията, не само не са задължителни, за да се подобри светът, а напротив, те пречат за това.”

Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и режисьор, роден на 5 март преди 99 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.