Писателят Владимир Зарев написа отворено писмо до Боил Банов - министър на културата, в което разказва за нагласените конкурси в сценарната комисия за игрално кино към НФЦ.

Ето писмото:

 

Уважаеми господин Банов,

Обръщам се към Вас, защото в последната сесия на сценарната комисия за игрално кино към НФЦ бе извършена груба машинация, бе нарушена елементарната професионална етика от две участнички в комисията и по най-нахалния начин ни бе вменено пълно неуважение към професионалния морал. Със своето участие в комисията, със своите субективни оценки Елица Петкова и Мина Милева предрешиха победителите в конкурса.

Механизмът за намеса и подмяна, който бе използван, е пределно лесен и прост, но безкрайно ефективен. При нормални, общо взето близки, макар и различаващи се оценки, дадени от останалите членове от журито, Елица Петкова и Мина Милева присъждат максимални оценки на няколко подбрани от тях сценарии, а на почти всички останали проекти с добре пресметната тенденционност и субективна надменност дават с 30–40 точки по-ниски оценки. Така те ги лишават от какъвто и да е шанс да се класират. Това е не просто очевидно, то е очевадно повлияване върху резултатите. Със своите пристрастия двете „съмишленички“ Елица Петкова и Мина Милева всъщност обезсмислят участието на останалите членове на журито и тяхната професионална работа, и на практика сами предрешават всичко. Питам се защо бяха похарчени излишни средства, когато и без участието на останалите седмина членове на комисията резултатът би бил същият? 

Доколкото зная Елица Петкова живее в Германия, а Мина Милева – в Англия. Предполагам, че това им дава измамно самочувствие, граничещо с надменност. Те може би имат някакви лични постижения, но творческите и професионалните им биографии са доста скромни, участието им в българското игрално кино е семпло, незабележимо е присъствието им в националната ни култура. Тяхната съмнителна професионална значимост се доказва и от факта, че никой истински творец, който има достойнство, който вярва в творческите си способности, във високите възможности и призвание на таланта си, не би приел да съучаства в толкова недостойна, ще повторя, до глупост игра, не би заложил така видимо името и авторитета си в тази явна фалшификация и подмяна.

Този начин на предизвестено разпределяне на и без това недостатъчните средства за кино с нищо не допринася за реалното развитие на българското игрално кино. Напротив, тенденцията да се правят изключително и само „фестивални“ филми най-вероятно ще отблъсне зрителите и при прожекция на български филми киносалоните съвсем ще опустеят. Мнозина известни кинотворци реагираха остро на това скандално опорочаване на пролетната сесия за игрално кино в НФЦ, а големият, знаков филмов оператор Венец Димитров, член на комисията, дори я напусна, защото не е съгласен с тези лишени от всякаква логика и справедливост оценки.     

Смятам, че е необходима Вашата намеса, че работата и резултатите от тазгодишното пролетно журиране на комисията за игрални филми в НФЦ трябва да бъдат проверени от компетентни лица. И моля, не ми отговаряйте, че НФЦ е самостоятелна агенция. В противен случай оттук насетне в тези комисии ще е възможно всичко. Макар че да се измисли, организира и осъществи по-голямо и нагло безобразие едва ли ще е възможно.

 

ВЛАДИМИР ЗАРЕВ е роден през 1947 г. в София. Автор е на романите „Битието“, „Изходът“, „Законът“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Орлов мост“, „Чудовището“ и др. Главен редактор е на списание „Съвременник“. Носител на множество награди и отличия, сред които „Иван Вазов“, „Елин Пелин“, „Св. Паисий Хилендарски“ за изключителен принос в развитието на националната културна идентичност и духовни ценности, орден „Стара планина“ – I степен, почетен знак „Стоян Михайловски“ и др.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

130 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев