„Дойче веле”

Това е впечатляващ литературен паметник за дисидентите от Източния блок, пише литературният наблюдател на "Франкфуртер алгемайне цайтунг"за “Власт и съпротива”. Големият роман на Илия Троянов е отчасти документален, отчасти фикционален разказ за времето на комунистическата диктатура в България и за сблъсъка между един противник на комунистическия режим и кариерист, кадровик от тайните служби. И вълнуваща история за подлост и достойнство във времената на режима.

Троянов използва в романа си не само документи от архивите, а и най-вече живите свидетелства на хора, с които е разговарял – бивши затворници, лагеристи, преследвани от комунистическата власт, както и офицери от българската ДС. Разказите на тези хора писателят обобщено вплита в два основни характера – в двама герои, представляващи “властта” и “съпротивата” срещу нея, четем по-нататък в изданието. Константин – дисидентът, задържан през 1953 г. след опит да взриви паметник на Сталин, седмици наред разпитван и изтезаван, е изправен лице в лице с мъчителя си Методи, някогашен негов съученик и настоящ офицер от Държавна сигурност. Това е началото на неравен двубой, продължил и след края на комунистическата власт. И през 1999-та – годината, в която всъщност започва романовото действие, бившият кадровик на тайните служби се ползва от задкулисните привилегии, придобити чрез вярна служба към неговата партия, мутирала от “комунистическа” в “социалистическа”. Срещу скромното жилище на някогашния дисидент се издига луксозният палат на новоизпечения при демокрацията бизнесмен.

Разказът се води ту от името на бившия лагерист, ту от това на бившия преследвач – новият им сблъсък отприщва спомени за предишния им живот, както и рефлексии за посткомунистическото настояще. Безусловната воля на единия да разкрие докрай истината за миналото и за онова, което е причинено на жертвите на режима, се възприема от другия като заплаха, че ще бъде разобличен за мръсните си деяния.

Разтърсващи свидетелства за тоталитаризма

В романа са включени и паралелни истории, които се основават на конкретни събития между 1944 и 2007 г. и хвърлят светлина върху непрестанните репресии в България. Това са отчасти трагични, отчасти странни истории, белязани от антагонизма на властта и съпротивата срещу нея. Една от тези истории е за възрастна жена, чийто брат преди много време е прибран от Държавна сигурност и оттогава е безследно изчезнал. Старицата записва на касетофон мълчанието, царящо в дома й: “Това е всичко, което остана от брат ми”, казва тя. Този малък епизод е една от най-разтърсващите сцени не само в романа “Власт и съпротива”, а и в цяла поредица от литературни очерци за тоталитарните диктатури, посочва ФАЦ. 

Новият роман "Власт и съпротива" е номиниран за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. 

Илия Троянов се прослави като писател с романа “Събирачът на светове” (2006). Във “Власт и съпротива” той става събирач и на съдби – от елементите на автентични биографии изгражда характерите на двамата си герои. Техните вътрешни монолози се редуват с цитати от оригинални документи из архива на Държавна сигурност и от доноси, доклади на агенти, служебни указания и протоколи. Знанието, че тези документи са автентични, превръща романа в четиво, от което на човек му настръхва косата. Романът доказва, че Троянов е майстор на документалната фикция.

Съпротивата в крайна сметка все пак удържа победа над властта. И тази победа не би била възможна без нечовешкото упорство на онези, които не се покоряват. Непокорството съставя и силата на романа “Власт и съпротива”, обобщава ФАЦ.

Предателството като ежедневие

На друг важен аспект, засегнат в романа, обръща внимание публикация в NDR – на предателството, измяната, доносничеството, вършено от най-близки хора, станали жертва на комунистическия режим. Хора, изпращани заради някое дребно клеветническо “доброжелателство” в затвори и лагери, малтретирани, измъчвани, убивани заради нечие угодно докарване пред властта. Изданието цитира следния изразителен пасаж от книгата: “Предателство, кое е твоето име? Кой е адресът ти, каква мярка носиш? Каква пенсия вземаш? Ще се усмириш ли някога? Ще напишеш ли мемоарите си? Колцина себеподобни създаде? Колцина научи как да предават всичко и всекиго?”

“Власт и съпротива” е книга, наситена с много силни емоции - гняв, ярост, отчаяние, жажда за възмездие и жажда за справедливостта, която все пак настъпва във финала.

За реалността в някогашна комунистическа България германският читател знае твърде малко и наред с всичко друго, с романа “Власт и съпротива” Троянов запълва значителна част от тази празнина, заключава публикацията.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 97 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.