„Дойче веле”

Това е впечатляващ литературен паметник за дисидентите от Източния блок, пише литературният наблюдател на "Франкфуртер алгемайне цайтунг"за “Власт и съпротива”. Големият роман на Илия Троянов е отчасти документален, отчасти фикционален разказ за времето на комунистическата диктатура в България и за сблъсъка между един противник на комунистическия режим и кариерист, кадровик от тайните служби. И вълнуваща история за подлост и достойнство във времената на режима.

Троянов използва в романа си не само документи от архивите, а и най-вече живите свидетелства на хора, с които е разговарял – бивши затворници, лагеристи, преследвани от комунистическата власт, както и офицери от българската ДС. Разказите на тези хора писателят обобщено вплита в два основни характера – в двама герои, представляващи “властта” и “съпротивата” срещу нея, четем по-нататък в изданието. Константин – дисидентът, задържан през 1953 г. след опит да взриви паметник на Сталин, седмици наред разпитван и изтезаван, е изправен лице в лице с мъчителя си Методи, някогашен негов съученик и настоящ офицер от Държавна сигурност. Това е началото на неравен двубой, продължил и след края на комунистическата власт. И през 1999-та – годината, в която всъщност започва романовото действие, бившият кадровик на тайните служби се ползва от задкулисните привилегии, придобити чрез вярна служба към неговата партия, мутирала от “комунистическа” в “социалистическа”. Срещу скромното жилище на някогашния дисидент се издига луксозният палат на новоизпечения при демокрацията бизнесмен.

Разказът се води ту от името на бившия лагерист, ту от това на бившия преследвач – новият им сблъсък отприщва спомени за предишния им живот, както и рефлексии за посткомунистическото настояще. Безусловната воля на единия да разкрие докрай истината за миналото и за онова, което е причинено на жертвите на режима, се възприема от другия като заплаха, че ще бъде разобличен за мръсните си деяния.

Разтърсващи свидетелства за тоталитаризма

В романа са включени и паралелни истории, които се основават на конкретни събития между 1944 и 2007 г. и хвърлят светлина върху непрестанните репресии в България. Това са отчасти трагични, отчасти странни истории, белязани от антагонизма на властта и съпротивата срещу нея. Една от тези истории е за възрастна жена, чийто брат преди много време е прибран от Държавна сигурност и оттогава е безследно изчезнал. Старицата записва на касетофон мълчанието, царящо в дома й: “Това е всичко, което остана от брат ми”, казва тя. Този малък епизод е една от най-разтърсващите сцени не само в романа “Власт и съпротива”, а и в цяла поредица от литературни очерци за тоталитарните диктатури, посочва ФАЦ. 

Новият роман "Власт и съпротива" е номиниран за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. 

Илия Троянов се прослави като писател с романа “Събирачът на светове” (2006). Във “Власт и съпротива” той става събирач и на съдби – от елементите на автентични биографии изгражда характерите на двамата си герои. Техните вътрешни монолози се редуват с цитати от оригинални документи из архива на Държавна сигурност и от доноси, доклади на агенти, служебни указания и протоколи. Знанието, че тези документи са автентични, превръща романа в четиво, от което на човек му настръхва косата. Романът доказва, че Троянов е майстор на документалната фикция.

Съпротивата в крайна сметка все пак удържа победа над властта. И тази победа не би била възможна без нечовешкото упорство на онези, които не се покоряват. Непокорството съставя и силата на романа “Власт и съпротива”, обобщава ФАЦ.

Предателството като ежедневие

На друг важен аспект, засегнат в романа, обръща внимание публикация в NDR – на предателството, измяната, доносничеството, вършено от най-близки хора, станали жертва на комунистическия режим. Хора, изпращани заради някое дребно клеветническо “доброжелателство” в затвори и лагери, малтретирани, измъчвани, убивани заради нечие угодно докарване пред властта. Изданието цитира следния изразителен пасаж от книгата: “Предателство, кое е твоето име? Кой е адресът ти, каква мярка носиш? Каква пенсия вземаш? Ще се усмириш ли някога? Ще напишеш ли мемоарите си? Колцина себеподобни създаде? Колцина научи как да предават всичко и всекиго?”

“Власт и съпротива” е книга, наситена с много силни емоции - гняв, ярост, отчаяние, жажда за възмездие и жажда за справедливостта, която все пак настъпва във финала.

За реалността в някогашна комунистическа България германският читател знае твърде малко и наред с всичко друго, с романа “Власт и съпротива” Троянов запълва значителна част от тази празнина, заключава публикацията.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество