БНР

„В България мизерията е абсолютна. Половината ми живот е свързан с други страни. На протестите срещам хора, сверили часовниците си, които не просто мечтаят, а настояват за друго бъдеще на България. По повод организацията на протеста смятам, че има огромни недоразумения“.

Това коментира пред БНР диригентът Йордан Камджалов по повод антиправителствените протести.

По думите му има нужда от радикална промяна:

„Проблемите са много стари, просто са набъбнали и хората са решили да направят нещо. Всички обаче сме много безпомощни. Не се прави нищо конкретно… Наблюдатели сме на един потъващ Титаник“.

В предаването „12+4“ Камджалов допълни:

„И с моментални оставки нищо няма да стане веднага, защото няма нова концепция… Говорих с организаторите на протеста, казах им моето мнение, казах им, че правят грешки, че искат неща по незрял, груб, агресивен начин. Питах ги дали имат концепция, няма концепция. Какво правим – изливаме една кална вода и наливаме друга полукална вода… На България ѝ трябва абсолютно кристална вода. България трябва да престане с компромисите“.

Според диригента мафията не може да бъде съборена по такъв начин, а оставките са просто козметика.

„Не можем да сме публика в рушенето на тази страна“.

Диригентът описа и своята България:

„Да бъде цветуща, цъфтяща, богата, привличаща, да бъде като цвете, което хората от цялата планета искат да гледат, да бъде управлявана от адекватни и нормални хора, да си вземе достойното място, което й прилича исторически, географски и културно“.

Коментари  

0 #1 ИВАН ХАДЖИЕВ 27-07-2020 14:40
и да има, както до 1989 година истински диригенти, големи талантливи музиканти, а не като този измамник, изгонен със скандал от Германия, излъгал в биографията, че е главен диригент в Риека, където дори не са чували за него, написал си хвалебствена книга,издадена под чуждо име, не можеш да се справи и с най-леките партитури, да не говорим за катастрофалния му Малер. При това не е желан вече никъде в България, въпреки агресивната му,неуморна самореклама!
Цитиране
  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.