Везувий, 2020

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

15 юли 2020, Протестът в София

Да вървиш заедно с Везувий – това е усещането ми тази вечер. Да си заедно с Везувий, да го чуваш как бучи, вика и свети.

Протестът вече си има и сцена, и звук. Сцената са две ремаркета.

„Високо, високо, високо, високо застани!“ – това е песента. Но кой сега ще застане високо, кой?

Младите хора са с гръб към Министерския съвет – не го искат.

С гръб към Бойко Борисов, Пеевски и Гешев – не ги искат.

С гръб към цялата досегашна политическа класа – не я искат.

С гръб са и към партиите – към всички партии без изключение.

Слънцето подпира гърбовете им и те тръгват по „Цар Освободител“ към Народното събрание. Жълтите павета проблясват като разпилени стотинки.

Докато вървим, стигаме до паметната плоча на Апостола върху Художествената галерия. Чиста и свята република – това е искал Левски. Чиста и свята република – нищо по-малко.

От Президентството до Народното събрание и чак до Софийския университет – всичко е Везувий. Хора, плакати, знамена, целувки, смях, гняв.

Репортери на Канал 3 едва не го отнасят. „Вън телевизията на Пеевски!“ – Така им крещят. Как ли се чувстват сега журналистите от БНТ и от Нова?

Младият Везувий върви и енергията е толкова много и толкова силна, че вдигам температура.

„Ние идваме“ – Това е лозунгът. И връщане няма.

Каквито и ходове, и лупинги да се правят в момента с оставки на министри, вече е много късно. Много е късно.

Преди няколко дни моят приятел Иван Ненков ме попита:

– Къде да идем сега, като го няма Вазов? Под кой балкон да застанем?

Отговарям му – да отидем на гроба на Вазов. Много е близо – между „Александър Невски“ и „Света София“. Там и духът на Вазов, и камъкът си тежат на мястото.

След грохота на Везувий имам нужда от малко тишина.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.