НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

 

Томислав Дончев: "Надяваме се протестите да родят водач."

 

Тези от тази власт само така могат да мислят - вертикално, йерархично, централизирано, водачески.

Наредили са се като пионки зад водача, зад началника, зад командира, зад алфа мъжкаря - от когото зависи всичко и зависят всички...

Те не си дават сметка, че този стаден модел е изчерпан.

На площадите е отрицанието на подобно структуриране, при което всичко зависи от Его-то, нарцисизма, комплексите и дефицитите на Водача.

На Водача, за когото хората са клавиши и бутони за ръчно или дистанционно управление, взаимозаменими матрьошки, предани лично Нему послушковци, бушони и предпазни клапи.

Днес централизацията се заменя с децентрализация, командоренето - с координация, марионетките с пулове от способни специалисти за конкретните проекти и задачи.

Днес йерархиите отстъпват на мрежите.

Йерархиите се спояват от волята на Водача, Боса, Дучето, Фюрера, Капо ди тути капи, Господаря, Повелителя.

Мрежите се спояват от различни мисии, каузи, идеи, принципи, стратегии, ценности, идентичности.

Ето защо на площадите са звена, извадки, клъстъри, части от различни мрежи. Те са хоризонтални, не ресурсно базирани, а целево ориентирани. Те са представителни извадки от различни слоеве и прослойки, професионални и възрастови групи.

Всички те се задъхват от гнета на режима БДПГ (ББ, АД, ДП, ИГ).

Всичките те са изразители на различни политически визии, но на еднакво осъзнаване, че този режим е обречен, лош за България, прояден от анахронизъм и обръгнал на реакционерство.

Всички те по различен начин изразяват волята и воплите на губещите от този режим, а това са 80-85% от българските граждани..

Всички те се ехото, отражението на жизнено важната необходимост от Промяна.

Както каза един журналист, този режим е опротивял на България.

Този режим може и да има властови, силов, финансов и медиен ресурс да продължи да задушава страната, но така или иначе, дните му са преброени.

Когато този режим падне под тежестта на своята прогнилост и изчерпаност, ще започне политическата конкуренция и общественото сътрудничество на различните мрежи. Всяка от тези мрежи ще роди своите Лидери. Лидери, а не Водачи.

И това ще стане. Даже по-скоро, отколкото повечето от нас се надяват.

За всичко си има свое време.

Сега е времето на падането на режима. И това падане е въпрос на време.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.